Българският град през 15-17 век

Шуменски Университет „ Епископ К.Преславски“ КУРСОВА РАБОТА на тема Българският град през 15-17в. Изготвил: Арзун Насуфова Проверил: С пециалност: БЕИ гл.ас .д - р Т.Симеонова Курс: III Фак .№ : 1410120002 Шумен,201 6 г. 1-Промени в градската мрежа Османците първо разрушават съществуващия модел на град,а след това налагат свой,с подчертано силни влияния на близкоизточната мюсюлманска традиция в неговият стил и в неговите функции. По правилата на войната,след разрушителните битки градовете по три,пет или седем дни са предоставени на акънджиите (нередовни части от османската армия),на спахиите,на еничарите. Ягмата ,правото им на тотален грабеж и безконтролно насилие е войнишката им плата-плячка в хора и вещи. По-малко или повече са „разсипани“ болшинството от българските или по-точно от балканските градове,но животът в тях не спира. Въпреки преживените сътресения е съхранена и мрежата от градове,която свързва локалните икономики в една обща стопанска система. Тя се оказва достатъчно гъвкава за да устои,но и да се промени,както се променя животът на балканските народи. Дълбоките и всеобхватни трансформации в политическия режим,в демографската характеристика,в целия цивилизационен модел са най-очевидни именно в градовете. В урбанистиката отликите са най-очевидни и най-значими. Видимият знак на различността им са високите и тънки минарета на джамиите,които във всеки град потвърждават принадлежността на балканските земи към дар юл-ислям ,към света на исляма. Градът е украсен само с турски джамии,с техните високи, охлювообразни минарета,които се издигат много по-високо в сравнение с нашите плоски храмове и придават на градовете некрасив вид. От тях ходжите съобщават часовете на деня и на времето за молитва с много висок глас както денем,така и нощем. За никои други сгради не полагат по-големи грижи както за джамиите,баните,мостовете и държавните странноприемници ,наричани кервансараи,сиреч дворци за керваните. Настоящето се вижда в добре поддържаните мюсюлмански култови и обществени сгради със специфичната им архитектура. Разрушените крепостни стени разкриват причините за тази фатална промяна,откъснала Балканите от Европа,в която крепостта е не само белег,но и необходимост за града. С разрушението на крепостите се поставило началото на прехода,който променил облика,а и характеристиките на градовете в българското пространство.Не навсякъде. По границите си-във Видин,Никопол,Силистра османците не само възстановили охранителните съоръжения,но и грижливо ги поддържали. Във вътрешността на владенията си обаче ги оставили да се саморазрушават . Тази „небрежност“ днес се обяснява като тактическа „предпазливост“ : при евентуален бунт там можело да се залостят непокорниците . Без своите крепостни стени градският пейзаж станал друг. Ниските домове на гражданите се разпрострели върху необичайно широки терени във всички посоки. Начална стъпка била превръщането на