Субекти на правото

Съдържание Историческо развитие на субектите на правото ………… . 2 Понятие и видове ………………………………………………… .3 Правни субекти …………………………………………………… 4 Индивидуални правни субекти ……………………………… 5 1. Физически лица Колективни правни субекти …………………………… 6 1.Юридически лица 2.Държавата като субект на правото 3. Международните организации като субекти на правото Източници на информация ………………………………… 12 Историческо развитие на субектите на правото И сторически погледна то в развитието на субектите на правото съществуват противоречиви тенденции. От една страна субектите на правото от малка част от хората днес в съвременните цивилизовани държави са вече всички хора. От друга страна от признаването в миналото за субекти на правото на различен род явления от обективната действителност (хора, животни, богове и пр.) днес се признават от правото за субекти на правото само хората и някои от техните общности. Методологически по-правилно е субектите на правото да се определят като вид "явление от обективната действителност", а не просто като "хора и техни общности", защото така се позволява да се обхванат от дефиницията за субект на правото и другите евентуални разумни същества - изкуствения интелект и извънземните братя по разум, - явяващи се също потенциални бъдещи субекти на правото. Теоретично няма пречки тези други разумни същества да се превърнат в субекти на правото, стига да има обществена необходимост от това. Същевременно се решава още един проблем - трудността да се определи що е човешко същество в светлината на достиженията на науката и техниката (най-вече на генната инженерия, медицината и на биокомпютърната техника). Понятие и видове Терминът „субект на правото” („правен субект”) е доктринален , докато законодателството и юриспруденцията ползват „лице” – съответно „физически лица” и „юридически лица” (гражданско право) и „наказателно отговорни лица”(наказателно право). Неотделими от правни субекти са срещаните в теорията и практиката термини като „притежатели”, „носители” и „ползватели” на права и задължения. От времето на „раждането” на правото за основни носители на права и задължения се признават отделната човешка личност и обединения от хора, към които римското право причислява колегиите,държавата и общините като носители на права и задължения, без да ги счита за правен субект,различен от своите членове. Несъмнен принос в правната теория е постулатът на бележития наш правник от средата на 20в. професор Венелин Ганев: „ Правни субекти и носители на права и задължения са и могат да бъдат само човешки личности и организации на човешките личности” . Като изключително сложен феномен на земната цивилизация правото е неотделимо от отделната човешка личност и създадените от хората общности (сдружения със стопанска и нестопанска цел, държава, община, народ и други образувания.) – носители на юридически права и задължения. Тяхното функциониране в социалния мир