Психоанализа, психично развитие

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ ФАКУЛТЕТ “ЦЕНТЪР ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ” СПЕЦИАЛНОСТ “СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ ” Тема: ПСИХОАНАЛИЗА.ПСИХИЧНО РАЗВИТИЕ Психоанализата изучава влиянието на преживяванията от ранното д етство върху поведението на човека.Психоаналитичният метод е създаден специално за изследване на несъзнавани психични процеси а несъзнаваната част на психиката е наследство от най–ранния период в човешкия живот. Сферата на несъзнаваното е самата дълбока и значима област на човешкия разум.Но не може да се говори за единна теория в психоанализата.Исторически в нея се оформят 4 основни теоретични направления: теориите за нагоните‚егото‚обектните отношения и аза. Фред Пайн ( Pine 1990) ги нарича “четирите психоа налитични психологии”.Психоанализата е наука за психичната реалност тоест за субективният свят на човека.Тя се занимава с процеси и явления които не са достъпни за директно наблюдение и за чието съществуване може да се съди само по определени правила.Тя из следва вътрешният свят на човека‚в такъв смисъл тя е и метод за изследване на индивидуалната памет тоест на миналото на отделния човек–такова каквото е регистрирано в паметта му.Според Фройд целта му по–конкретно е да се изследва несъзнаваното‚което е най– старата‚най–дълбоката част от психиката.Паметовите съдържания участващи в несъзнаваната психична дейност се натрупват през първите 6–7 години от живота и биват отделени от предсъзнаваната и съзнаваната част от психиката с бариерата на изтласкването в резул тат на процесите които довеждат до преодоляването на Едиповия комплекс.Така наречената “генетична гледна точка” в психоанализата се стреми да обясни всеки психичен процес чрез неговия генезис тоест произход в ранното детство‚като с това помага да се разбер е влиянието което архаичните психични съдържания оказват върху поведението в настоящето.Наслагването на паметови следи от най–ранните онтогенетични периоди в несъзнаваното прави възможни процесите на фиксация и регрес.Фиксация се нарича “тенденцията в псих ичното развитие остатъци от по–раншни фази да получават и запазват значителни количества психична енергия и да играят значителна роля в по нататъшното психично функциониране.Фиксации има в развитието както на нагонште‚така и на егото и на суперегото;в разл ична степен запазват съществуването си примитивни начини на задоволяване‚на общуване с хората и на защитни реакции към стари отживели времето си опасности”( Moore & Fine 1978).Регрес е връщане на либидото към инфантилните фиксации или на егото към инфантилни форми на функциониране.От тази гледна точка психоанализата чрез своя метод може да изследва регресивните явления от което до голяма степен се заключава спецификата й като наука.Голяма част от човешкото поведение може да се обясни с това че хората запазват инфантилни начини на поведение дори тогава когато са престанали да бъдат адаптивни или се връщат към такива в определени