Рентгенова анатомия на зъби и челюсти

Рентгенова анатомия на зъби и челюсти

Рентгенологично анатомичните структури в лицево-челюстната област имат
редица особености свързани с природата на рентгеновите лъчи. Изображенията им
върху графиите или дигиталния екран могат да се раличават значително от тези, които
сме свикнали да възприемаме от анатомичните атласи и хистологичните препарати.
Най-общо се разделят на кости на мозъчния череп и кости на лицевия череп. Към
първата група се отнасят фронталната, париеталните, окципиталната, темпоралните и
сфеноидалните кости. Челюстите с включените в тях зъби, както и носните и
зигоматичните се отнасят към втората група – кости на лицевия череп. Въпреки, че по
дефиниция хиоидната кост и прешлените от шийния сегмент на гръбначния стълб не се
отнасят към тази област рентгенологичните им образи са от значение, защото те често
присъстват в рентгенографиите на този комплекс и могат да окажат влияние върху
изображенията на костите му (фиг.2).
При изпълнението на рентгенографиите част от рентгеновите лъчи се задържат
от костите, като колкото по-плътен е участъкът от костта през който преминават,
толкова по-голяма част от тях не достигат рентгеновия филм. Така върху
рентгенографиите, костите в зависимост от плътнoстта си се изобразяват в различни
нюанси на сивия цвят. Така по-плътните участъци от костта, като кортикалиса се
виждат с по-голям интензитет на сивото („по-бели“-силни сенки), от тези с по-малка
плътност, като спонгиозата например, която е „по-сива“ (Фиг.1).

Фиг.1. Ортопантомография: 1. Кортикалис; 2. Спонгиоза; 3.Хиоидна кост; 4.Прешлени на
гръбначния стълб.

При рентгенографското изобразяване на зъбите и челюстите се използват
рентгенографии (или сензори при дигиталното рентгенографиране) с различни размери.
В зависимост от размера на зоната на интерес избираме и съответния размер филм

(сензор). Така например, ако ни интересува областта на двете максиларни кости ще се
насочим към филм и метод, който ще включва техните изображения (Фиг.2А). Ако ни
интересува обаче само част от максилата (например моларната зона) ще изберем друг
размер (съответно метод на рентгенографиране) (Фиг.2Б).


Фиг.2. А - Центраж нос-брада с отворена уста; Б - интраорална графия.

При избора на големината на зоната която ще се