Алтруизъм и егоизъм - развитие в детско-юношеска възраст

Тема 11: Алтруизъм и егоизъм – развитие в детско-юношеска възраст

Просоциалното поведение е форма, с която Азът откликва на другия, когато е в ситуация на затруднения. Зад просоциалното поведение могат да се открият различни ориентации. Ървин Стауб отделя три основни ориентации, на които е подчинено поведението на Аза:
ориентация към другия
ориентация към съществуващите норми, изисквания, ценности
ориентация към собствения Аз.
Тези ориентации придават различен смисъл на поведението – егоистичен или алтруистичен.
Алтруистичните ориентации се определят чрез насочеността към другия – откликът на Аза е заради другия. Азът не очаква нищо от другия в заманя – признателност, благодарност, отплата. Алтруистичната мотивация разкрива несиметричността на отношението Аз – другия и набляга на отговорността на Аза за другия – Азът е отговорен за своето отговорно отношение към другия и тази отговорност не е основана на взаимна отговорност – Аз съм отговорен, но другият не е отговорен. Алтруистичнната мотивация набляга на възможност за саможертва I възможност откликът да бъде не само към близкия, но и към далечния друг - другият се превръща в ближен-на-мен-друг чрез отговорния отклик, с който Аз се изтръгвам от затвореността и предавам себе си на другия. Като изрази на алтруистична мотивация обикновено се посочват емпатията, симпатията, другият като ценност.
Егоистичните ориентации се определят чрез насочеността към собствения Аз. Егоистичната мотивация отразява безразличието на Аза към другия. Направеното за другия не е заради другия, а заради собствения Аз. Към егоистичната мотивация се отнасят стремеж към одобрение, стремеж към избягване на отхвърлянето, стремеж към избягване обвиненията на съвестта, стремеж към избягване на вината, стремеж към постигане на съвършенство или на покриване на изискванията, зададени от его-идеала, стремеж към избягване на безпокойството, породено от страданието на другия.
Понякога проявената грижа се дължи на убеждението на Аза да следва определени морални задължения. В тази ситуация Азът има задължение не към другия, а към самото задължение. Задължението е над другия. При тази ориентация Азът може да загуби другия, отдаден на следването на дълга или заповедта.
Отделните мотиви могат да се обединят и трансформират. Това придава на поведението различен смисъл, независимо от запазващата се външна насоченост.
Азът може съзнателно да избере формата на откликване и да се доближи до другия, като съхрани “другостта” на другия.
Алтруизмът е поведение, насочено към другите, стремеж да се направи нещо за другия, без да се очаква