Асептика и антисептика

Асептика и антисептика
Исторически данни
Във Виенската акушерска болница, открита през 1784 г., имало две отделения за акушерство. В едното жените са били обслужвани от лекари, а в другото от акушерки. И още тогава е правело впечатление, че родилната треска е много по-честа в отделението на лекарите, в съотношение 1:5!
През 1846 г. младият лекар д-р Филип Игнац Земелвайс постъпва като асистент по акушерство и е силно впечатлен от фактическото положение на нещата. Анализирайки фактите, той стига до заключението, че между треската и работата на лекарите има причинна връзка. Най-силно доказателство за това е била смъртта на собствения му учител по акушерство, проф. Якоб Колечка. Той асистирал на една аутопсия, когато един студент неволно го порязал по пръста. Само няколко дни по-късно професорът умира от остра инфекция. При аутопсирането му било установено, че измененията са приблизително еднакви с тези при родилната треска.
"Размишлявайки усилено и емоционално върху този случай, казва самият Земелвайс, една мисъл прониза ума ми, а именно, че родилната треска и заболяването на проф. Колечка са едно и също заболяване - генерализиран сепсис, дължащ се на инокулацията на трупни частици! И точно при родилките лекарите, които идваха от аутопсионните зали, ги пренасят директно със своите ръце."
Земелвайс въвежда задължителното измиване на ръцете в леген с разтворен хлор, преди да се докоснат до раждащите жени. Въпреки блестящите резултати Земелвайс не среща разбиране и подкрепа. Робувайки на своите предубеждения, колегите му се отнасят с недоверие и саботаж. Умира в психиатрична болница на 47 г.в.
Едва 14 години след смъртта на Земелвайс, Луи Пастьор изолира и доказва, че стрептококите са причинителите на родилната треска, като с това опровергава противниците на Земелвайс и потвърждава неговите идеи и животоспасяващата мярка - миенето на ръцете.
Йозеф Листер (1827-1912), британски хирург, въвежда дезинфекцирането в хирургията, с което рязко намалява смъртността от инфекции.
До средата на 19-ти век, следоперативният сепсис е отговорен за смъртта на почти половината от пациентите, претърпели сериозни оперативни интервенции. Обичайният запис на хирурзите бил “Операцията бе успешна, но пациента почина”. Тогава са мислели, че сепсисът е вид изгаряне, причинено от излагането на тъканта на влиянието на кислорода. Ето защо се смятало, че най-добрия начин за предотвратяване на инфекцията е раните да се пазят от въздуха, посредством пластири, колодиум или смола. Листер се усъмнил в това твърдение. В течение на много години той изследвал възпалението на раните. Достигнал до извода, че сепсисът не се получава в резултат само от мръсен въздух,