Български фолклор

Същност на понятието фолклор. Виждания за фолклора и основни характеристики. Фолклористиката като наука – възникване, предмет и задачи; близост и различия с етнографията, етнологията, социологията, културната антропология и други науки.
Съществуват повече от 30 дефиниции за що е фолклора. В научните среди е приета една, която е дадена от проф. Иван Шишманов още в края на XIX в. Тя гласи: „Фолклора е всичко онова, което народът знае и вярва за себе си, близките си, природата и околната среща, която го обслужва”. Всички изследователи са единодушни, че то има многохилядна история и в спътник на човека от най-древни епохи. Но самото понятие „фолклор”, с което това древно изкуство се насовава, има по-късна поява. За първи път се среща през 1846г. в английското списание „Атенеум”, в статия, чиито автор е Уилям Джон Томс. В статията си разяснява, че е създал термина по изкуствен път, като е съчетал два корена от англосоксански произход – folk – народ, lore – знание, мъдрост. Уточнява се, че под „фолклор”, той разбира съвкупността от цялото знание и опит, с който се преподават по устен път – нравите, обичаите, песните и пр.
Макар древно изкуство, фолклорът не се е ползвал с един и същ статут през хилядолетията. В Античността интересът е бил слаб, а Средновековието е бил отричан от църквата. В замяна на това, през Романтизма XVII в., той става обект на активен интерес и започва да се записва и анализира. Това дава началото на фолклористиката като наука, изследваща народнототворчество. Заражда се най-рано в Англия и Германия, а по-късно в целия свят. Нейните основни задачи са:
да записва фолклорните творби
да ги класифицира според общите им признаци
да анализира тези текстове
да сравнява фолклора на еидн народ, с други етноси;
да издава спорници с фолклорни и фолклористични материали
Фолклорът е хибридна наука и за да се развива пълноценно, тя ползва достиженията на ред други дисциплини, като филологията, историята, етнографията и т.н. Фолклорното изкуство е синтетично и синкретично – включва елементи от различни видове изкуства, които съществуват едновременно в неразривна свързаност.
Основните характеристики на фолклора:
Фолклорните творби са анонимни – създател на фолклорните творби е колективния народен гений;
Фолклорът има масово разпространение;
Фолклорната творба се разпространява по вербален път;
Всяка творба е вариабилна;
Творбата е диалектна – носи следи от местния говор на съответния изпълнител.

Исторически път на българската фолклористика: социокултурни предпоставки за възникване на интереса към фолклора, първи събирачи, изследователи и