БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ

/XV – XVII в./

Турското нашествие и установяването на османска власт в българските земи представлява най-тежката историческa катастрофа в историята на нашия народ. Завоевателите унищожават българската държава и църква, варварски избиват и разпръскват българската интелигенция и напълно премахват или обезличават аристокрацията. Лишена от ръководна обществена сила, от държавна и църковна организация, България се превръща в провинция на Османската империя, а българският народ е обречен на безмилостен гнет и жестока асимилация. Османското владичество става пречка за нормалното, политическо и културно развитие на българите.

След налагането на османската власт в българските земи, завоевателите унищожават българските държавни институции и подлагат на разорение и разрушение множество селища. Българският народ преживява силен демографски колапс - населението силно намалява в резултат на масовите избивания, продаване в робство и принудително напускане на родните земи. Разстроена е и църковната организация - Търновската патриаршия е унищожена и българската църква изгубва своята самостоятелност в йерархията на източноправославните църкви.

Османската империя е вариант на близкоизточна средновековна държава, чиято политическа организация е основана на четири компонента:

-племенния строй на тюрките-огузи, развит на базата на номадския начин на живот;

-управленческото наследство на селджукския салтанат/XI-XIIIв./, обединил опита на малоазиатските християни и огузите, със силни византийски и ирански влияния;

-системата на управление на славяновизантийския балкански свят с високоразвита обществена и административна организация от средновековен европейски тип;

-политическата организация на наследниците на Арабския халифат в Азия и Африка.

Основен принцип в управлението на османската държава е строгата централизация. Цялата власт е съсредоточена в ръцете на еднолично управляващия султан, който има изключителни правомощия на пръв военоначалник, единствен законодател, най-висша съдебна инстанция и господар на живота и имота на всеки свой поданик.

Османската империя се създава в хода на непрекъснати военни действия в продължение на два века и това обяснява пълната милитаризация на властта. Армията осъществява основните цели на империята, а тя, от своя страна, подчинява цялата си управленческа система на нуждите на армията. Така управленческите институции са изградени на военни начала.

Важна роля в