Берлин 1878 - предначертаната страгегия

http://members.tripod.com/nie_monthly/nie78_01/berlin.htm
сп.”НИЕ” бр. 7-8, юли/август 2001 г.
Берлин 1878 – предначертаната трагедия
На конгреса в немската столица се съобразяват с интересите на всички
участващи в него велики сили, но не и с тези на народите и държавите, чиято съдба
зависи от неговите решения
Доц.д-р Георги КОКЕРОВ
Априлското въстание през пролетта на 1876 привлича вниманието на
европейската общественост и политиците към “българския въпрос”. Назряват условия
за война между Русия и Османската империя. По това време Москва още не е готова за
война и дипломацията и се стреми да реши проблема с мирни средства. Така се стига
срещата на императорите Александър II и Франц Йосиф I в Райхщад през юли 1876. По
време на разговорите е осигуре неутралитета на Австро-Унгария в бъдещата Руско-
турска война. Свиканата през декември в Цариград конференция на посланиците на
великите сили пък подготвя решение за създаване на две автономни области в
Османската империя - Източна с център Търново и Западна с център София. Това
фактически е първия международен документ, признаващ съществуването на
българската нация и очертаващ територията с преобладаващо българско
население в рамките на диоцеза на Българската екзархия. В крайна сметка обаче,
конференцията се проваля и войната между Русия и Турция става неизбежна.
При дипломатическата подготовка на войната на 15.01.1877 в Будапеща е
подписана конвенция, съгласно която Австро-Унгария след войната ще получи Босна и
Херцеговина и засилва влиянието си в Македония към Солун, а Русия ще получи
Бесарабия. Не се допуска създаването на голяма славянска държава на Балканите.
Двете империи на практика си поделят Полуострова по начин, доста сходен с пакта
Молотов-Рибентроп от 1939 например. Основната цел на Москва е разчистване на
Пътя за окончателно решаване на “Източния въпрос”
На 19.03.1877 в Лондон е подписан протокол от великите сили, с който Русия
получава право да действа с въоръжена сила на територи ята, очертана от
Цариградската конференция - Мизия, Тракия ( до днешния Свиленград) и Македония.
Идеята на западната дипломация е да се държи Русия далече от зоната на Проливите.
Политиката на Германия, формулирана и водена от канцлера Бисмарк, се свежда
до максимално удължаване на Източния конфликт по време за да се обезсили Русия и
неговата локализация за да не засяга други европейски проблеми (особено френско-
германския) и не прерасне в общоевропейска война.
Блестящите действия на руската армия в Северна България, преминаването на
Балкана и стремителният поход към