Царевица

Царевица
Презентация

1.Преди повече от 4 хиляди години в Америка царевицата е била основната хлебна култура.
У нас е пренесена в началото на XVIII в. Тук тя има различни названия: куку- руз, мисир, мамули, гълъби, влашка.
Царевицата е пълноценен продукт за хранене, защото в нея има всичко, от което се нуждае нашият организъм.Кой не би се учудил, като узнае, че от царевицата се получават след преработване... 150 вида продукти. От нея се прави брашно, нишесте, глюкоза, олио (вече го има и на нашия пазар); тя се използва в спиртната и консервената промишленост, а също и в медицината. Царевичното брашно служи за добавка към ръжен или пшеничен хляб и за приготвяне на сладкарски изделия. Любопитно е да се знае, че приятните навкус пуканки се усвояват по-добре, отколкото другите видове царевични изделия (в 100 г има 348 ккал). Особено полезна е царевицата в нейната млечна зрялост, когато може да се консервира или замразява за храна като зърна в ястия, салати, гарнитури, прибавка към супи и др.
Царевицата е култура с широка употреба на крайния продукт - зърното. Най-голямо е значението на зърното като храна за селскостопанските животни. Поради високата й продуктивност и многостранна употреба царевицата е известна като „царица на полята.
Особености в агротехниката при отглеждане на царевица
У нас царевицата се засява главно след пшеница и ечемик, които се смятат за добри нейни предшественици. Още по-подходящи са многогодишните и едногодишните бобови култури. Царевицата се отглежда с успех и като краткотрайна монокултура главно при поливни условия.
Подготовка на почвата за отглеждане на царевица зависи от предшественика, заплевеляването и т.н., но общо взето, включва следните основни звена: дълбока оран, плитка есенна обработка за борба с плевелите и пролетни предсеитбени обработки.
Дълбоката оран е от особено значение. При редуване на царевицата с пшеница и ечемик тя се извършва веднага след прибирането им, а ако това е невъзможно, стърнището се подмята и се оре до края на август. Дълбочината на оранта е 18-20 см при по-леките и 20-25 см при по-тежките почви. Веднъж на 4-6 години се оре по-дълбоко - на 26-28 см. След люцерна или други треви най-напред се извършва плитка обработка на 6-8 см, за да се подрежат кореновите шийки, а по-късно, след изсъхването на растенията, се оре с плуг с предплужник на дълбочина 26-28 см.
През есента при заплевеляване на площта се извършват 1-2 плитки обработки - обикновено култивиране или дискуване.
Пролетната предсеитбена обработка на почвата се състои най-често в едно ранно и едно предсеитбено култивиране с брануване. През вегетацията се