Дендизъм

Дендизъм
Първите признаци на един култ към изключителното са били видими при дендизма. Дендито се ражда в английското общество от времето на Регентството през първите десетилетия на 19в. с Джордж Бръмър. Бръмър не е нито художник, нито философ, който разсъждава върху красотата и изкуството. При него любовта към Красотата и към изключителността се проявява като поведение (имайки предвид двоякия смисъл на термина – колкото облекло, толкова и житейска практика). Елегантността, която се отъждествява с простотата (стигаща до чудатост), се съединява с вкуса към парадоксално остроумие и жестове на предизвикателство. Като извисен пример за аристократична скука и презрение към общоприетите чувства разказват как лорд Бръмъл, яздейки по хълма със своя иконом, видял от високо две езера и попитал своя прислужник: „Кое от двете предпочитам?” Както казва по-късно Вилие дьо Л’Ил-Адам, „Как да живеем? За това нека мислят слугите ни вместо нас”. Но по времето на Реставрацията и при монархията на Луи Филип дендизмът (върху вълната на една широко разпространена англомания) прониква във Франция, завладява светски личности, известни поети и романисти,като накрая намира своите теоретици в лицето на Шарл Бодлер и Жул-Амеде Барбе д’Орвилйи.
Към края на века дендизмът се връща по необичаен начин в Англия, където – сега вече станал подражание на френските моди – бива практикуван от Оскър Уайлд и от художника Обри Биърдсли. Докато някои творци от 19в. разбират идеала на Изкуство за изкуството като изключителен, търпелив, занаятчийски култ към едно произведение, на което посвещават своя живот, за да осъществят красотата на един предмет, дендитата (както и творците, които се смятат също за денди) разбират този идеал като култ към своя публичен живот, който се „изработва”, моделира се като художествено произведение, за да се направи от него тържествуващ пример за Красота. Не животът е посветен на изкуството, а изкуството е приложено към живота.(мисля че тук някъде е и идеята за Азис, как той прилага изкуството към живота :D)Животът като изкуство. Като феномен на нравите, дендизмът показва собствените си противоречия. Той не въстава срещу буржоазното общество с неговите ценности (като култа към парите и към техниката), тъй като остава за това общество, в крайна сметка, маргинална изява, определено, нито революционна, нито аристократична (приемана като ексцентричен орнамент). Понякога дендизмът се изразява като опозиция спрямо общоприетите предразсъдъци и обичаи; ето защо за някои дендита изглежда значим изборът на хомосексуалността, която по онова време е била напълно неприемлива и осъдителна според наказателните закони (прочут остава болезнения процес срещу Оскар Уайлд).

Съвършеният денди
Шарл Бодлер
„Художник на