Дейностен подход в психологията

7. Дейностен подход в психологията

Най-популярният подход в психологията през 20 век е дейностният. Методологичната му основа е принципът за единство между външната и вътрешната дейност на човека. Същностен елемент на дейностния подход е категорията предмет на дейност. Изходен момент при изучаването на психиката и психичното развитие на човека чрез този подход е анализът на преобразуване на психическото отражение в процеса на основните предметни дейности (игра, учене, труд). В процеса на дейността се формират и функционират висшите психични функции, формира се личността. През целия си живот човек е ангажиран с някаква дейност. В индивидуално-психологически аспект (онтогенетичен) този процес започва с играта. А в исторически аспект (филогенетичен) започва с труда. При психологически анализ на дейността се разглеждат в единство субект (извършител на дейността) и обект, към който е насочена тази дейност. Дейността не е механичен сбор от външни въздействия с материални предмети, нито пък сбор от психични процеси. Тя е реален процес на взаимоотношения между човека и предметната действителност, опосредстван от оръдията на дейността и психичното отражение. Основно свойство но външната дейност е нейната предметност. Оръдията, с които тя се осъществява са определящи по отношение на вътрешната дейност. Външната предметна дейност и съответстващата й вътрешна психична дейност имат аналогични структури, като външната е главна и определяща. Това означава, че структурата на външната дейност се пренася (отразява) и образува структурата на психичната дейност. Това пренасяне се нарича интериоризация.
Според Пиаже интериоризацията е преход от сензо-моторен аспект към мисловен. Следователно интериоризацията е процес на развитие на висшите психични функции – реч, мислене, въображение и т.н., процес на развитие и формиране на интелектуалните, качествените, естетическите и т.н. характеристики на личността.
Друг процес е екстериоризацията. Той е обусловен от факта, че човекът като субект на дейността е преди всичко активно същество, което не само търпи въздействието на средата, не само се приспособява, но и активно я изменя. Екстериоризацията е процес на обективизиране, “изнасяне навън” на висшите психични функции. Чрез екстериоризация вътрешните умствени действия и операции се връщат към предметната действителност в качеството си на нов материален продукт. Процесът на преминаване на външната дейност във вътрешен аспект е процес на формиране на знание, на нов познавателен и поведенчески опит. Той е винаги емоционално обагрен, съпроводен от съответните психически преживявания на удоволствие и неудоволствие, на възбуда и тревога. Тези преживявания също се пренасят в индивидуалното съзнание и определят отношението на личността към извършената дейност.