Дисперсионен анализ

ДДисперсионният анализ се използва за определяне на статистически зависимости между променливи. Едната променлива се нарича фактор, независимата променлива, а другата резултат или зависима променлива. За да бъде приложен дисперсионният анализ факторната променлива трябва да
б
ъде качествена (например пол, болка, степен на удовлетвореност, доволен/недоволен от лечението и др.). Такива променливи се
измер
ва
т със “слаби скали”, защ
ото не мога
т да бъда
т из
мерени количествено
.
Пример на слаби скали:
за болка – [“да”, “не”]
за степен на удовлетвореност – [
“донякъде”, “напълно”, “не мога
д
а преценя”]
Зависимата п
роменлива (резултатът) трябва да бъде количествена променлива, т.е. да може
да се измер
ва количествено. Такива променливи са пулс, кръвно налягане, доход, височина, тегло и

д
р.
Те
им
а
т
числово представяне в т. нар. “си
лни скал
и”.
Пример
на с
илна скала:
- пулс
– 86,97,109,110,100,110, 120,105...
- доход – 200, 30
0, 320, 350,
170....
Много често с дисперсионния анализ се прави анализ на хипотези. Например, дали няма (или има) съществени промени в заболяването при приемане на определени до
зи лекарств
о.
Ще илюстрираме прилагането на дисперсионния анализ за откриване на зависимост между:
независимата променливата Х – “болка” (има – 1, няма -0) и
зависимата променлива Y “пулс”.
Нека двете променливи са зададени със следната таблица:

№болка
Xпулс на пациент Y1090219531105411005195608770858080907510070
Пример на слаби скали:
за болка – [“да”, “н