Документи и архиви от османотурския период в българската история

ПУ „ Паисий Хилендарски“ Филологически факултет

Курсова работа

Тема: Документи и архиви от османотурския период в българската история
Дисциплина: Архивистика
Изготвил: Нина
Фак. № 18
Специалност: Български език и история / задочно / 3-ти курс

Пловдив 2020
Увод В тази тема документи и архиви от османотурския период в българската история ще проследим създаването и съхранението на документите през период на тежко съжителство на османотурци и българи по нашите земи. Благодарение на запазените архиви, днес узнаваме за битието на населението по това време и техните управници, за съжаление други били унищожени от нехайство от страна на административното дело и лоши условия при които се съхранявали.
Теза Завладяването на България от турците в края на XIV в. обрекло българския народ на петвековно иго. Прекъснал се самостоятелния политически живот на българската държава. Времето на петвековното иго е най-тежкия период от историята на България, период на неравна борба на народа в защита на своя живот, на своя език, на своята национална култура, за премахване на чуждото господство. След пет века турско владичество българският народ се оказал един от най-изостаналите в икономическо и политическо отношение в Европа. Установила се чужда държавна система. Държавата на османските турци била военнофеодална държава. Начело стоял султанът, той управлявал държавата чрез Султанския държавен съвет (Дивана), бейлербейовете, бейовете и цяла система от учреждения и сановници. Светската и духовната власт при османците в духа на ислямските традиции също се олицетворяват от султана, като върховен религиозен водач на всички мюсюлмани. Според нормите на Корана и Шериата, той притежава абсолютна власт. Османците възприемат ислямската религия и писмеността от арабите, затова в повечето документи, създадени в резултат от дейността на османските държавни институции, са на турски език, но с арабско писмо, адаптирано към фонетичните му особености. В отделни случаи официалните писма, изпращани до техни васали или суверенни чуждестранни владетели, се пишели на арабски, персийски или дори на гръцки, италиански, унгарски и др. Текстът в различните административни документи се изписва като едно изречение – без разредка между отделните думи и без препинателни знаци, но в хоризонтални редове и от ляво на дясно. Краят на всеки ред опира в последната дума от горния ред. Големината на оставяните „почетни пространства“ зависи от ранга на съответния адресант или адресат. Специално в документите, изпращани от султанската канцелария, текстът започва от средата на листа, като преди него задължително се изписва „