Древен Египет

Въведение
Древен Египет
е д
ържава в А
ДДревен Египет е държава в Африка, от Средиземноморското крайбрежие до първия праг на река Нил при днешния град Асуан. Население - семито-хамити. Периоди в историята на Египет - Египет на фараоните, Египет през елинизма и Египет през римската епоха. Ранно царство (3200-2778 пр. Хр.) - Мен (Менес) основава първата династия; обединение на Египет. Старо царство (около 2778-2260 пр. Хр.), столица Мемфис. Средата на III хилядолетие пр. Хр. - разпада се на номи; обединението им слага начало на Средното царство (2160-1785 пр. Хр.), столица Тива. Ок. 1770 пр. Хр. - Северен Египет е покорен от хиксосите. С изгонването им от Яхмос I (1580-1559 пр. Хр.) започва Новото царство (1580-1085 пр. Хр.); Египет включва цялото Североизточно Средиземноморие при фараоните Тутмос III, Аменхотеп IV и Рамзес II. 10 в. пр. Хр. - в Египет се установяват либийски династии. Късен Египет (1085-525 пр. Хр.) - завоюван от нубийците (етиопците); 671 пр. Хр. - от асирийците. 525 пр. Хр. - включен в Персийската империя. 332 пр. Хр. - завладян от Александър III Македонски. 305 пр. Хр. - в Египет се създава елинистична държава на Птолемеите (Лагидите). 30 пр. Хр. - 395 сл. Хр. - завладян от римляните, разпространява се християнската религия. 395-639 - влиза в територията на Византия. Археологически находки от праисторическата епоха (палеолит, мезолит и ранен неолит) във Фаюм, районите на Асуан и Нубия - селища, керамика; обработка на мед (енеолит). III хилядолетие пр. Хр. - поява на йероглифната писменост, строителство на пирамиди, статуи (Големият сфинкс в Гиза - статуя на фараона Хефрен). 20-18 в. пр. Хр. - некрополен комплекс във Фаюм, наречен Лабиринт. 1580-1085 пр. Хр. - храмове в Луксор, в Дейр ел Бахари (строени при Хатшепсут), в Абидос и Абу Симбел; гробницата на Тутанхамун. 1085 - 4 в. пр. Хр. - многобройни
папируси, фаюмски порт
рети.

Средно царство

В условията на дълбока политическа, стопанска и социална криза, обхванала Египет по време на Първия преходен период, постепенно се зараждала тенденцията за ново политическо обединение. В тази епоха най- значителен център в северната част на страната станал разположеният южно от Мемфис Хераклеопол (на египетски Нен- Несут), главен град на XX горноегипетски ном. Независимите владетели на Хераклеопол не признавали властта на Мемфиските царе и провъзгласили себе си за фараони (IX и X династия на Манетон). Още основателят на IX хераклеополска династия Хети (или Ахтой) I повел в средата на XXII в. пр. н. е. активна борба с номадите- нашественици и независимите египетски номарси, като тази политика се запазила