Древна Гърция

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

ОМИРОВ ВЪПРОС

За Омир се знае много малко, а античната традиция смята,че е сляп.запазен е античен портрет на Омир, който го изразява като сляп, но съвременните изследователи приемат, че в портрета няма портретни черти, а че е рез

ООМИРОВ ВЪПРОС

За Омир се знае много малко
За Омир се знае много малко, а античната традиция смята,че е сляп.запазен е античен портрет на Омир, който го изразява като сляп, но съвременните изследователи приемат, че в портрета няма портретни черти, а че е резултат от идеализираната представа на гърците за техния голям творец. След много колебания и спорове вече се приема, че Омир най-вероятно е живял в края на 9ти век или в 8 век пр. Хр. Ако за времето на неговия живот е постигнат консенсус и до ден днешен не е ясно, къде е неговото родно място. Още в античността 9 града спорят за да бъдат негов роден град. Съвременната наука предполага, че най-вероятно е роден в Йония, а не в континентална Гърция. Като Йония в древността се определя егейското крайбрежие на Мала Азия, т.е най-западната част на Мала Азия – това е територия където се осъществява срещата на две различни култури. От една страна това са културите на изтока, а от друга страна са заселилите се там между 11 и 9 век пр. Хр. гър
ци. Възможно
стта непрекъснато да се прави сравнение между тези две културни традиции се оказва изключително ползотворна. А именно с това непрекъсната сравнение се оказва необходимия тласък за зараждане на много нови явления в гръцката култура. (философията, историографията и поезията).
След като ренесансова Европа преоткрива античността, до към средата на 18 в. Омир е възприеман ката безпорен авторитет и исторически извор за ранната история на Елада (гръцкото самопознаване на страната). Около средата на 18 в. с развитието на науката се появяват първите сравнения
о
коло Омир и неговите две поеми „Илиада” и „Одисея”. В резултат на появилите се съмненея се появявя книгата на Волф, който обявява, че Омир никога не е съществувал, съответно „Илиада” и „Одисея” не са негови произведения и че това което е историческа истина в тези поеми е почти нищожно. С тази книга започва периода на хипер критицизъм. Това е периода, когато иследователите имперична информация благодарение на започнали разкопки и открити паметници и се отнасят с много остра критика към постановки, тези, които до този момент са считани за неуспорими. В науката се оформят два лагера – едните подкрепят Волф и дават нови аргументи в помощ на неговата теза и другата група е на онези, които се опитват да реабилитират Омир. В