Двете сръбски въстания в Белградския пашалък и Гръцката национална революция

1.В края на XVIII в. и началото на XIX в. Белградския пашалък бил територия,, обрасла с гъсти гори, подходяща за развитие на свиневъдство. Населението било пръснато по села и паланки и било преобладаващо сръбско, предимно от свободни селяни , търговци и занаятчии. Сръбското търговско съсловие преценявало османското господство, особено анархията от еничарските размирици, като пречка за нормална стопанска дейност. Това било важна предпоставка за преминаване към самостоятелно организирано действие за освобождение: сърбите имали не само водачи и военачалници, но и зараждаща се средна класа – материална сила, необходима за самостоятелно националноосвободително движение. Първо сръбско въстание. През 1801 г. четирима еничарски главатари завзели властта в Белград, убивайки Хаджи Мустафа паша и мнозина турци – привърженици на реформите, и установили над сръбското население терористичен режим. Чифлиците били възстановени, въведени били нови данъци, селското самоуправление било ликвидирано. В селата се разпореждали специални пратеници на чифлик-сайбите - т. н. субаши. В 1802 г. спахиите – привърженици на убития Хаджи Мустафа паша, направили опит да избият четиримата еничари-главатари и да възстановят султанската власт. Те се обърнали за подкрепа и към сръбското население. Но сърбите решили да действат за собствена сметка, в дълбока тайна започнали да се готвят за въоръжено въстание.Два били основните центрове на подготвяното въстание – Валевската нахия и Шумадия, където отново се активизирало хайдушкото движение. Във Валевска нахия начело на заговорниците застанал кнез Алекса Ненадович, а в Шумадия – Кара Георги Петрович. Сръбската подготовка за въстание обаче става известна на еничарските главатари. Били арестувани и избити повече от сто души сръбски първенци – кнезове, търговци, свещеници, в това число и Алекса Ненадович. Кара Георги Петрович успял да се укрие от ареста и заедно със Станко Главаш развял знамето на борбата в Шумадия. Същевременно в почти всички нахии на Белградския пашалък били сформирани въстанически отряди. Така вместо да предотврати въстанието клането на първенците послужило като повод за него. В Шумадия се свикало общо събрание на въстаническите предводители от отделните нахии и се взело решение за повсеместно въстание и избрало Кара Георги Петрович за главен въстанически вожд. Първото сръбско въстание станало факт. До пролетта на 1804 г. въстаниците наброяват около 25 000 души. До май същата година почти всички еничарски гарнизони в пашалъка са унищожени, а Белград, където се укриват четиримата еничарски главатари, е обсаден. Още в началото на бунта, въстаниците се опитват да си осигурят подкрепата на някоя от великите сили. Най-напред се обърнали към съседна Австрия, като поискали да им бъдат изпратени офицери, оръжие, боеприпаси и в случай на поражение да се даде възможност на семействата им да се укрият на австрийска територия. Но