Електромагнитни лъчения

18.Електромагнитни лъчения Електромагнитно поле Електромагнитно поле е съвкупността от електрическото и магнитното поле, които могат да преминават едно в друго. Максуел е първият, който обръща внимание, че е необходима корекция на закона на Ампер, а именно: променливото електрич но поле създава магнитно поле, както и че последното се създава и от токове на електрическа индукция. Електромагнитни вълни Електромагнитните вълни са напречни. Основните им характеристики са: дължина на вълната λ , честота v (ни ) , скорост на разпространение и посока на разпространение. Характерно за електромагнитнитите вълни е, че скоростта за всички електромагнитни вълни във вакуум е една и съща и е 300 000 km/s . Това е постулат. Спектър на електро магнитните вълни Спектърът на електромагнитните вълни представлява разпределение на видовете електромаг нитните вълни в зависимост от честотата и дължината им. Дължината на вълната е пътя, който изминава вълната за време един период, а тъй като периодът се определя от формулата 1 v (ни) =T , следва че дължината и честотата са обратнопропорционални. Това означава, че когато се увеличава дължината на вълната, намалява честотата и обратно. С увеличаване на честотата се увеличава и енергията, която пренася вълната. Най-дълговълновата част на спектъра на електромагнитните вълни се заема от радиовълните. Те се делят на дълги, средни, къси, ултракъси, микровълни. След микровълните започва т.нар. оптична област. Тя включва инфрачервената, видимата и ултравиолетовата област. След това са рентгеновите лъчи и накрая са гама лъчите. Инфрачервено лъчение Инфрачервената област се дели на три области: близка, средна и далечна. Близката област е най-близка до видимата област, а далечната област е най-близка до микровълните. Източниците на инфрачервено лъчение биват естествени и изкуствени. Естествен източник е Слънцето, а изкуствени са например обикновените електрически крушки. Инфрачервеното лъчение се използва във физиотерапията за нагревки. В диагностиката инфрачервеното лъчение се използва например з а дист анционна термография на тялото. Ултравиолетово лъчение След видимата светлина в спектъра се намира областта на невидимите за окото ултравиолетови лъчи. Основен естествен източник на такива лъчи също е Слънцето. Голяма част от тях се поглъщат от горните слоеве на атмосферата и не достигат до земната повърхност. Това създава благоприятни условия за живота на Земята, защото ултравиолетови лъчи, особено тези с по-малка дължина на вълната, са опасни за живите организми. Ултравиолетовото лъчение обхваща вълни с дължина на вълната от 10 до 380 нанометра. 10 нанометра е област, която е само условно приет а за граница между рентгеновите и ултравиолетовите лъчи. Рентгеново излъчване се получава например когато електрони с голяма енергия бомбардират ме тална повърхност. Рентгеновите лъчи се използват за медицинска диагностика и за изследване