Емил от Льонеберя , авт. Астрид Линдгрен

АстридЛиндгрен
ЕмилотЛьонеберя
ЕмилотЛьонеберя
НаКарл-Юхан
ЕмилотЛьонеберя —таканаричахаедномомче,коетоживеешевсело
Льонеберя.Тойбешепалавоиупоритохлапе,далечнетолковадобъркатовас.
Въпрекичеизглеждашедобричък,честнадума.Когатонекрещеше.Имашекръгли
синиочи.Всичкозаедноизглеждашенякакмногодобродушноичовекбипомислил,
чеЕмилесъщинскоангелче.Нотовабибилонай-голяматазаблуда.Тойбешенапет
годиниисиленкатобичеиживеешевстопанствотоКатхултвселоЛьонеберяв
областтаСмоланд.И,разбирасе,говорешенасмоландсконаречиенашиятмалчуган,
нотованебешенеговагрешка.ТакасиговорятвСмоланд.Когатоискашешапката
си,тойнеказвашекактовие:„Искамсишапката.“Вместотоваказваше:„Искъмя
шапкътъ.“Анеговата„шапкъ“бешенещокатофуражка,счернакозиркаисиньо
дъно —достагрозна.Бешемуякупилтаткому,когатоотидеведнъжвграда.Емил
многосезарадванашапкатаивечерта,когатощешедасилегне,каза: —Искъмя
шапкътъ!Майкамуреши,чеЕмилнебивадаотнесешапкатавлеглотоипонечидая
сложивърхуполицатавпреддверието,ноЕмилсеразкрещя,таоглушицяла
Льонеберя: —Искъмяшапкътъ!
ИтакаЕмилспасшапканаглаватавсяканощвпродължениенатриседмици.То,
чеможеше —можеше.Макарчедостамуубиваше.НоглавнотобешеЕмилда
наложисвоето —тойнатовадържеше.Поникакъвначиннебивашемайкамуда
наложисвоето.Веднъж,наКоледа,тясеопитаданакараЕмилдаядезадушензелен
фасул,защотозеленчуцитесатолковаполезни,ноЕмилказане.
—ДанесмяташНИКОГАданеядешзеленчуци? —попитамайкаму.
—Какне —речеЕмил. —НоИСТИНСКИзеленчуци.
Следкоетотихомълкомотидезаделхатаизапочнадаягризка.Нобързому
омръзна,защотобоцкашевустата.
ТакъвинатбешеЕмил.Искашетойдасеразпореждасмамаитатко,сцялото
стопанствоКатхулт,анай-добреисцялаЛьонеберя,самочежителитенаЛьонеберя
небяхасъгласнистова.
—ГоркитеСвенсоновиотКатхулт,какъвпакостникесинътим! —казвахате. —От
негонищонямадаизлезе.
ТакасимислехажителитенаЛьонеберя,да!АкознаехакаквощеизлезеотЕмил,
сигурнонямашедаговоряттъй!Самодазнаеха,чекатопораснещестане
председателнаобщинскиясъвет!Виесигурноощенезнаетекаквоетовадаси
председателнаобщинскиясъвет,нотоенещомногоизискано,уверявамвиието
товастанаЕмилстечениенавремето.
Носеганекасепридържамекъмонова,коетосеслучикогатоЕмилбешемалъки