Енеолитни култури

Енеолитни култури
Един от основните проблеми, стоящи пред българската праисторическа наука , е установяването на относителната и абсолютната хронология на енеолитните култури. Проучванията първоначално са насочени към проблемите на относителната хронология , която се установява с помощта на стратиграфския и компаративния метод.Благодарение на изследванията се установява спецификата на етнокултурното развитие на отделните природногеографски райони и се ликвидират редица бели петна в археологическата карта на праисторическа България.Установяването на относителната хронология на каменно-медната епоха в Тракия и Североизточна България спомага и за запълване на празнините в останалите части на страната – етапи от енеолита в Северозападна България и почти целият енеолит в Югозападна България и Родопите , които са слабо проучени.
За успешното решаване на тези проблеми, които създават затруднения на поколения археолози , главна роля изиграва стратиграфията на селищните могили.Нашата страна е облагодетелствана поради това , че стратиграфията на селищните могили сама по себе си отразява картината на относителната хронология на културите.Пример за това е Карановската стратиграфска колонка , която изяснява в основни линии хронологията на енеолита в Тракия.Липсващите звена на ранния енеолит (културата Марица 1-3 фази) и финалната фаза на късния енеолит (културата Коджадермен-Гумелница-Караново VI-IIIб фаза) се допълват от проучванията на други археологически обекти , като селищната могила при Старозагорските минерални бани и пр.Така комплектована стратиграфската колонка на Тракия спомага за решаването на далеч по-сложни археологически проблеми и на съседни територии , тъй като никъде другаде в Европа не се срещат многослойни паметници с такава продължителност на обитаване, както в Тракия.
В североизточната част на Балканския полуостров енеолитни паметници от типа на селищните могили се срещат в Североизточна България , Западното Причерноморие и Мунтения в Румъния,което създава почти същите благоприятни условия за установяването на относителната хронология на каменно-медната епоха , както в Тракия.В тези райони обаче възникват затруднения при решаването на въпроса за генезиса на културите от тази епоха, тъй като в напластяванията на селищните могили по-ранните периоди на праисторията отсътстват.
В Западна България съществуват трудности , свързани с установяването на относителната хронология на културите от каменно-медната епоха.В тази част на страната рядко се срещат селищни могили от енеолита.От късния период на епохата са открити някои многослойни паметници по височините, които нямат дебели напластявания , не са проучени добре и не могат да дадат цялостна представа за развитието на каменно-медната епоха в тази част на страната, защото се отнасят