Епаминонд философът - стратег & 9

8ОС1ЕТА5
С1А551СА
КУЛТУРИ И РЕЛИГИИ НА БАЛКАНИТЕ,
В СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО И ИЗТОКА
VI
Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий"
Велико Търново, 2013

ЕПАМИНОНД ФИЛОСОФЪТ - СТРАТЕГ
Живко Ж Жеков
Епаминонд, син на Полимнид, произлиза от старата тиванска арис
токрация (С. Nер., Ерат., I, 1; Р1и1, Ре1ор., Ш, 1). Неговият род принадлежи
към един от петте „кадмови спарти” - най-древните и знатни аристокра
тични тивански родове. В античната наративна традиция е широко
разпространен топосът за бедноста на Епаминонд, който стоял затворен
вкъщи, когато неговият роб отнасял плаща му за почистване, защото
имал само един плащ (АеНап, V, 5). Този топос вероятно не отговаря
напълно на реалността. Основания за подобно твърдение се откриват
във факта, че Полимнид има финансовия ресурс да осигури на сина си
най-доброто възможно образование в Тива и дълги години в неговия
дом живее питагорейският философ Лисис от Тарент, който обучава
младия Епаминонд в тънкостите на философията и ораторското изкуство
(С. №р., Ерат., II, 2).
Липсват конкретни данни относно дейността на Епаминонд преди
преврата в Тива - декември 379 г. пр.Хр. Той не емигрира от родния
полис, след като спартанците завземат Кадмея в 382 г. пр.Хр. наред с
останалите демократи, сред които е и най-близкият му приятел Пелопид.
За разлика от тях Епаминонд остава в Тива, продължавайки да води
уединен начин на живот, без да афишира публично политическите си
пристрастия и неодобрението си към олигархичното управление в полиса.
Епаминонд се съсредоточава върху изучаването на философията
и вероятно дори създава свой кръг от слушатели и адепти (^еVе^ие,
V^йа1-Nа^ие1; 1960: 297-299). Индиректни аргументи в подкрепа на
подобна хипотеза се откриват в биоса на Пелопид, написан от Плутарх.
В него авторът описвайки поведението на Епаминонд през управлението
на проспартанския олигархичен режим в Тива, съобщава, че той под
тиквал младите тиванци да се борят със спартанците в гимназионите, а
когато те побеждават и се радват на победите си, Епаминонд ги упрек
ва, че напразно се радват, защото те са демонстрирали, че са по-силни
от спартанците, а всъщност последните ги управляват (Р1и1,