ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ МЕТОДИ В СОЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА

ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ МЕТОДИ В
СОЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА
ВИДОВЕ ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ
ПРОУЧВАНИЯ:
ОПИСАТЕЛНИ И АНАЛИТИЧНИ

Изготвил: ас. К. Лалева

D.E. Lilienfeld (1978) определя епидемиологията
като: “наука за разпространение на дадено
заболяване или физиологично състояние в
човешките популации и за факторите, влияещи
върху това разпространение.”
Определение на Last (1988):

2

Международната асоциация по епидемиология формулира
следните цели на епидемиологията(Lowe, 1973):

Описание на разпространението и степента на
здравните проблеми в човешките популации.
2. Идентифициране на етиологичните фактори
в патогенезата на заболяванията.
3. Предоставяне на данни за планирането,
прилагането и оценката на профилактични и
лечебни мерки по отношение на
заболяванията и поставянето на приоритети
в рамките на тези мерки.
1.

3

Според R. Beaglehole, R. Bonita, T. Kjellstrom (WHO, 1993)
епидемиологичният подход е ключов компонент при:
 Изследване на характера на здравните проблеми

вътре и между популациите и определяне на
здравните потребности на популациите.
 Разкриване на причините за заболяванията с
акцент върху факторите от околната среда,
поведението и стила и начина на живот.
 Формулиране на стратегиите за промоция на
здравето и профилактика на заболяванията.
 Проучване на естествения ход на заболяването при
индивидите и групите (клинична епидемиология).
 Планиране и оценка на здравните услуги.
4

Крайна цел на епидемиологията:
 Да доведе до активни дей ствия за пълно

ликвидиране или намаляване на здравните
проблеми и техните последствия за
популациите.
 Да доведе до активни дей ствия за