Естество и характер на светлината

Естество и характер на светлината. Научни теории. Основни принципи на
геометричната оптика. Закони за отражение и пречупване. Пълно вътрешно
отражение
Естество и характер на светлината. Научни теории
Първите научни теории за природата на светлината и нейната същност датират от края на ХVII в.:
корпускулярната теория на Нютон и вълновата теория на Хюйгенс.
Нютон разглеждал светлината като поток от малки частици (корпускули), които се излъчват от
източниците на светлина във всички направления и при попадане в окото предизвикват зрителни
усещания. Различните цветове на светлината той свързвал с различната големина на частиците  най-
малките при попадане в окото предизвиквали усещане за виолетов цвят, а най-големите  за червен.
Белият цвят според Нютон бил резултат от едновременното действие на частици с различна големина.
Теорията на Нютон дава задоволително обяснение на явленията отражение и пречупване, но от нея
следва погрешният извод, че светлината се разпространява във вода с по-голяма скорост, отколкото във
въздух. Това неправилно следствие било невъзможно да се провери, тъй като по това време скоростта
на светлината още не била измерена.
Хюйгенс разглеждал светлината като вълна, която се разпространява в безтегловна, обхващаща
всичко среда, наречена етер. Той твърдял, че всяка точка до която достигат светлинните вълни, става
източник на нови вълни и по такъв начин светлината се разпространява във всички посоки на
пространството, заобикалящо светлинния източник. Неговата теория обяснявала добре явленията
отражение и пречупване, но не могла да даде цялостно разбиране на вълновия процес. По това време
изглеждало невъзможно да се свърже праволинейното разпространение с вълновия процес. Идеята за
безтегловния етер, в който се разпространяват светлинните вълни, също не намерила подкрепа всред
по-голямата част от учените, а и Нютон имал много по-голям научен авторитет. Неговите принципи
били основата на тогавашната наука. През целия ХVIII в. корпускулярната теория на Нютон заемала
господстващо положение. Нещата се променили едва в началото на ХIХ в., когато били наблюдавани
явленията интерференция и дифракция на светлината. Резултатите от теоретичните и