Евтаназия

Факултет: ,,Обществено здраве,
здравни грижи и спорт“

Доклад по
Медицинска етика и деонтология

Тема: Евтаназия

Изготвила: Десислава Гугалова
Специалност: Кинезитерапия
Фак.номер: 22500321010
Същност на евтаназията. Видове евтаназия
Думата euthanasia произлиза от гръцкото eu – добър, приятен и thanatos – смърт. В този смисъл евтаназията се разбира като лека и приятна смърт. В медицината евтаназията представлява подпомагането на решението за доброволно напускане на живота. Прието е да се различават два основни типа евтаназия – активна ( доброволна, недоброволна и насилствена ) и пасивна. Активната евтаназия представлява целенасоченото прилагане на мерки за прекратяване живота на пациента. При доброволната евтаназия това става по негово собствено, предварително заявено желание. При недоброволната евтаназия прекъсването на живота се извършва в момент, когато човекът не е в състояние да изрази своите собствени желания или няма необходимия капацитет да даде съзнателно съгласие. Насилствената евтаназия представлява прекъсването на живота против волята на пациента. Пасивната евтаназия се изразява в ограничаване или прекратяване на лечението при нелечими болести, свързани с тежко страдание и скорошна смърт, т.е. прекратяване на живота чрез професионално бездействие.Съществува и т.нар. “асистирана евтаназия”, т.е. действия, улесняващи смъртта на пациента чрез набавяне на необходимите средства и информация, необходими за целта.Всички тези понятия са обединени в медицинската литература под общото “управлявана смърт”.

Въпросът за евтаназията е занимавал философи, политици, лекари, юристи и писатели. Всеки го е разглеждал и решавал съобразно своите или на общността, от която произхожда или защитава, нравствени или политико-обществени концепции за човешкия живот и междуличностните отношения.

Във всички страни повечето лекари не приемат евтаназията. Медицинската деонтология категорично отхвърля евтаназията. В нравствения кодекс на лекаря на Република България е записано: “Лекарят няма право по никакви съображения и при никакви обстоятелства да прекъсне умишлено живота на болния. Той е длъжен да се бори за него докрай с всички признати от науката средства.” Неприемането на евтаназията произтича от самата същност на медицинската наука и наложилия се от векове дълг на лекаря да запазва и удължава човешкия живот, да лекува болния, да води докрай борба за неговия живот, а не да го съкращава. Израз на тази вековна медицинска етика откриваме във фразата от клетвата на Хипократ: “… не ще доставя исканата ми отрова…” и в думите на Дезеженет (Desegenette) – смелия лекар от Наполеоновата армия: “Моята роля