Фамилно земеделско стопанство – форма на малък и семеен бизнес в земеделието

Фамилно земеделско стопанство – основна форма на малък и семеен
бизнес в земеделието. Същност и особености на фамилното земеделско
стопанство. Предимства и недостатъци. Класификационни критерии за
характеристика на ЗС. Класификации на ЗС
Фамилното ЗС е исторически първият възникнал и най- разпространен
представител на семейния и малкия бизнес в света. В началото на XXI век
относителният му дял в страни с различна степен на развитие е в граници от 80
% практически до 100%
Същност и особености на ФЗС
Определенията за същността на ФЗС носят характеристиките на определенията
на семейния и малкия бизнес. Основното им съдържание е насочено към
изясняване на връзките и зависимостите на стопанската организация с
домакинството на собственика му.
Идеята за зависимостта между стопанството и семейството и многобройните
изследвания, посветени на този проблем, имат повече от вековна история.
Европейски изследователи от Германия, Швейцария, Русия, Франция и др.
свързват поведението на земеделския производител с целите на неговото
домакинство. Така например още в далечната 1911 г. видният руски
аграрикономист А.В.Чаянов формулира като задача на фамилното стопанство
„да осигурява средства за съществуване на семейството по пътя на най-
пълното използване на намиращите се в негово разпореждане средства за
производство и работна сила”. На тази основа авторът търси причините за
специфичното поведение на трудовото ЗС, използвайки теорита за пределната
полезност.
ФЗС най – често се определя като основна първична форма на организация в
селското стопанство, при която земеделският стопанин поема риска по
производството и реализацията на продукти и заедно със своето семейство
изпълнява цялата ( или част ) земеделска работа и управленски функции.
Предимства на подобен подход за формулиране на същността на ФЗС са в
едновременно дефиниране на :
-Собственика, управляващия и изпълняващия дейността;
-Основните функции, които се осъществяват.
В теоретичен аспект се прави сполучлив опит за обединяване на субекти и
дейности, което се превръща в предпоствака за анализа на специфично
поведение на фамилното земеделие. Същевременно дефиницията очертава
само скелета, структурата на организационното формирование, без да разкрива
неговите цели, особености и характеристики, определящи механизма му на
функциониране. При това горното