Физични величини и закони. Измерване на физичните величини

1 въпрос
Предмет на физиката. Физични величини и закони. Измерване на физичните вели-
чини. Международна измерителна система “SI”.
Предмет и основни дялове на физиката. Връзка с другите науки
Физиката е една от най-старите природни науки. Древните гърци са я възприемали като наука за
околния, реално съществуващ свят и са я наричали натурфилософия. Не е възможно да се поставят точ-
ни граници между физиката и другите природни науки. Всички опити да се даде строго определение на
физиката като наука за ограничен клас обекти остават безуспешни. Всеки обект притежава общи свойс-
тва (механични, електрични, топлинни и др.), които са предмет на изучаване от физиката. Ето защо тя
може да се определи като наука за най-общите и най-прости форми на съществуване на материята
(вещество и поле), които влизат в състава на всички сложни материални системи, за взаимо-
действието на тези форми и за тяхното движение. Тя е основа на всички останали природни науки.
Основите на класическата механика – един от първите изучавани дялове на физиката, са поставени
от италианския учен Г. Галилей и английския физик И. Нютон през ХVIІ в. Тя разглежда законите за
механичното движение на телата, като за тази цел се използват редица абстрактни понятия – материална
точка, идеално твърдо тяло и др. При прилагането на тези закони към реалните тела обаче на преден
план възниква въпросът за техния строеж и веществата, от които те са съставени. Едновременно с това
се задълбочават и познанията за термодинамичните процеси, които настъпват в телата. Така през ХVІІ в.
се развиват и две други области на физиката: термодинамика и оптика – те, също както и механиката, са
пряко свързани с ежедневния опит на хората. Термодинамиката разглежда основно процесите на обмен
на топлинна енергия между различните системи (както помежду им, така и с околната среда). Оптиката
се занимава с въпросите за разпространение на светлината и явленията, които се наблюдават при взаи-
модействието ѝ с различни тела. През XVІІІ в. започва и по-систематично изучаване на електричните и
магнитните явления като интересът към тях е продиктуван от някои природни явления и носи по-скоро
познавателен характер без някаква перспектива за практическо приложение.