Физиология на нервната система

1. Основни свойства на живите тъкани. Особености на възбудата – задържане, времева и честотна характеристика.
Свойства:
Дразнимост - способността на клетките и тъканите при дразнене да променят своето функционално състояние. Това е в пряка връзка с интензивността на метаболизма – т.е. обмяната на веществата се усилва или отслабва, в резултат на което се проявява една или друга НЕСПЕЦИФИЧНА реакция.
Дразнимостта зависи от:
- силата и продължителността на дразненето;
- функционалното състояние на живата тъкан;
Възбудимост - характеризира се със свойството на високо-диференцираните тъкани при дразнене да отговарят със СПЕЦИФИЧНА ответна реакция. Настъпват физични, физико-химични и функционални промени.
Специфични свойства на възбудимите тъкани:
- генериране и разпространение на нервни импулси
- провеждане на нервния импулс и съкращаване на мускулно влакно
- образуване и отделяне на секрет от жлезистите клетки.
!!! При наркоза, нервната тъкан запазва способността си да се дразни, но загубва характерните за нея свойства да провежда нервните импулси.
МЕСТНО ВЪЗБУЖДАНЕ- когато възбудния процес обхваща само определени структури.
РАЗПРОСТРАНЯВАЩО СЕ ВЪЗБУЖДАНЕ- след като местното възбуждане нарастне до определен предел, то се разпространява и върху съседни участъци или структури.
Сетивност - еволюционно най-висша проява на дразнимостта. Сетивността е първичната форма на психичното отражение.
Енцефализация на функциите - aнализът и контролът на постъпващата от околната среда информация, както и формирането на адекватен отговор към съответния дразнител, се изместват към кората на главния мозък. Тя е подчертано изявена при сетивните функции и регулацията на движенията, и по-слабо изразена при регулация на вегетативните функции.
Видове дразнители в зависимост от:
1) Естеството – физични (температурно, светлинно дразнене) и химични (соли, киселини)
2) Силата на дразнене – подпрагови, прагови и надпрагови (максимални)
3) Биологичното им значение – адекватни/специфични (лесно предизвикват възбуда, нисък праг на дразнене) и неадекватни/неспецифични (изисква се по-продълцително и силно въздействие, за да се предизвика възбуда, висок праг на дразнене)
Развитие на възбудния процес:
ЛАТЕНТЕН ПЕРИОД – от момента на дразнене до поява на видим ефект.
ПЕРИОД НА ВЪЗБУЖДАНЕ - промяна в пропускливостта на клетъчната мембрана към определени йони, имащи отношение към