Фолклор - въведение

ВВ широкия смисъл фолклорът обхваща умствената, духовната култура на народа и засяга не само областта на народното изкуство, но и народните вярвания, знания и обичаи. С оглед на това различаваме музикален фолклор, медицински фолклор, юридически фолклор и т. н. В тесния
см
исъл на думата под фолклор разбира
ме поетическото творчество на трудовите народни маси, словесно – художествените произведения, създадени от трудовия народ и живеещи в неговата среда. Следователно фолклорът, който обхваща поетическото т
ворчество на народа, е част от н
ародната художествена култура, от народното изкуство и заедно с народната музика, танц, живопис, скулптура, театър и т. н. свидетелства за творческия гений на народа. Фолклорът, както цялото народно изкуство, отразява в художествени обра
зи историческия опит на народа за опознаване и овладяване на природата, изразява неговите мечти, идеали и борби за по – добър живот, дава широки и ярки картини за бита и тру
да, на обществения живот, на чувствата и преживяванията на народните трудови маси. Върху народното изкуство се развива и изгражда художествената култура на човечеството; върху основата на фолклора възниква и се развива художествената литература.
Във всеки случай все повече се налага към широкото и тясното определение на фолклора да се прибави и трето, междинно определение: фолклорът обхваща народната художествена култура, всички прояви на народно изкуство. При такова определение фолклорът изисква комплексно изс
л
едване; негово цялостно разглеждане може да бъде дело само на различни по своята подготовка специалисти.
Науката, която се занимава с изследването на народното поетическо творчество носи названието фолклористика. Дълго време и науката се определяш
е с названието фолклор; днес това название се отнася само до материала, до народнопоетичните произведения. Също така дълго време

фолклористиката като наука не се разграничаваше от народоука, етнография, етнология, литерату
рна история и

дори `и се отричаше право на самостоятелно съществуване. Ив. Д. Шишманов в 1889г. писа следното в своята встъпателна статия към първи том на „Сборник за народни умотворения”: „ Нашето частно мнение е, че няма никаква нужда да се основава особена самостоятелна наука ~фолклор~; затова и оставихме това име само за знанието, науката на народа, а не и за систематическото изследвание на това знание, което е предмет, от една страна, на литературната история и, от друга страна, на етнологията и