Формиране на сексуалната ориентация

И. С. Кон Формиране на сексуалната ориентация
Каквито и да са възможните биологични причини или съпътствуващи фактори за хомосексуалността, формирането на сексуалната ориентация на индивида е сложен и продължителен индивидуален процес. Най-важният теоритичен извод от многогодишното търсене на причините за хомосексуалността, е изясняването на това, че ние изобщо не познаваме "етиологията" на устойчивата система на еротичните предпочитания на индивида, без значение на сексуалната ориентация - хомо-, би-, хетеро-. Поведенческата статистика изброява количественото съотношение между хомо- и хетеросексуалност, което бързо въвежда в заблуда, както бързо заблуждава клинициста склонността към "субанализиране" на описваните синдроми, превръщащи ги от феномени в самостоятелни същности. Доколкото вариациите на сексуалното, както и на всяко друго поведение, могат да се обяснят с временни, ситуационни фактори, американският психиатър Д. Мармор, предлага за хомосексуален да се счита само онзи индивид, който "...като възрастен е изпитвал определено силно еротично влечение към представители на собствения си пол, и обичайно, макар и незадължително, да е поддържал с него сексуални отношения...". Това определение, определено изключва минали, временни, ситуативно-обусловени (например строгата сексуална сегрегация в затвора, или затворените учебни заведения), или типичните само за определена фаза от психосексуалното развитие (предпубертет и подрастващо сексуално експериментиране) хомосексуални контакти и преживявания. От какво зависи, това? В съвременната сексология, съществуват до момента, две главни парадигми, като зад всяка стоят няколко съдържателни концепции. Първата, по-традиционната е биолого-медицинската парадигма (ще я наречем теория на инверсията). Тя отнася хомосексуалността към този клас явления, към които са причислени хермафродитизма, транссексуализма и трансвестизма. Тяхната обща основа се състои от разсъгласуваност на различните детерминанти или нива на полова идентичност, но тази разсъгласуваност не е еднаква по своята същност, устойчивост и преимуществена сфера на проявата. Хермафродитизъм - това е явна соматична патология, правеща невъзможна половата идентификация на индивида. Транссексуализъм - представлява постоянна, тотална инверсия на половата роля/ идентичност, несъвпадение на морфологичния пол и половото самосъзнание на субекта, в голяма част обусловено от скрита генетична или хормонална патология. Трансвестизъм - също предполага инверсия на половата роля/идентичност, но не постоянна, а епизодична; половата идентичност се явява в тези случаи като сменна, избираема във времето. Бел.пр.: в българската медицинска школа, хермафродитизма, принадлежи към интерсексуалността; трансвестизмът е присъщ само за хомосексуално-ориентираните индивиди; при хетеросексуално и