Грамотите на Българските царе

БЪЛГАРСКИ
Ц A P\G К И
ГРА№0 ТИ
y S s % I ■ р,\р.0 , //ъ Л <с н е « г
' ■■■ ^
ХРИСТО БОТЕВ

ТАЗИ КНИГА Е ИЗДАДЕНА
СЪС СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛСТВОТО
НА ФОНДАЦИЯ ДТОНТ“
© Венцеслав Начев, съставителство, коментар
© ИК „Христо Ботев“
ISBN 954-445-392-х
Венцеслав Начев
БЪЛГАРСКИ
ЦАРСКИ ГРАМОТИ
Съставителство, очерци,
коментар
И здателска къща
„ХРИСТО БОТЕВ“
София, 1996

Венцеслав Начев
БЪЛГАРСКИ
ЦАРСКИ ГРАМОТИ
Първо издание
Редактор Петя Димитрова
Художник Пенчо Мутафчиев
Художествен редактор Петър Добрев
Технически редактор Ронка Кръстанова
Коректор Снежана Бошнакова
Издателски № 9072
Печатни коли 11,50. Формат 84/108/32
ISBN 954-445-392-х
Издателска къща „Христо Ботев“, София
Предпечатна подготовка „Едит - 88“, София
Печат ДФ " Образование и наука" София
Гpa.no ти те
Гра. тапите, издавани от българските царе в пол
ип на .манастири, са изключително ценни извори за
средновековната история на България. Те са своеобра-
ини енциклопедии за устройството на държавната
и част, за данъчната система, за съдебната система,
па задъ. ι ж енията на зависимите люде към феодал и и
манастири. В този смисъл би могло да се каже, че
грамотите, като държавно-правни актове, не са в
достатъчна степен разчетени като градиво за разби
ране на сложните социални, икономически, полити
чески процеси, отнасящи се и до бита на обикновения
човек, и които биха могли да обогатят представата
ни за всичко онова, което сме свикнали да определяте
е понятието б ъл га р ск о ср едн овек ови е.
Тук е направен опит, така да се каже, да се