Грях и изкупление в разказите на Йордан Йовков

Слайд 1

ГРЯХ – ИЗКУПЛЕНИЕ
В РАЗКАЗИТЕ НА ЙОВКОВ
„Моите разкази са винаги свързани”
Йовков

Слайд 2

1. Мястото на Йовков в развитието на разказа
2. Особености на Йовковите разкази
3. Сборниците „Старопланински легенди“ и „Вечери в Антимовския хан“
4. Красота – любов – доброта
5. Грях – изкупление - прошка

Слайд 3

1. Мястото на Йовков в развитието на българския разказ - Йовков има универсален подход към човека, разработва „вечни” теми и проблеми.
Йордан Йовков е един от тримата майстори на разказа, наред с Вазов и Елин Пелин.
Твори през първите десетилетия на XX век – време на горчиви равносметки: три войни, национална катастрофа, погребан национален идеал, Септемврийското въстание. Писателят преживява и претворява в своята проза националната криза.
Елин Пелин представя света такъв, какъвто е
Йовков го изобразява такъв, какъвто трябва да бъде.
Рисува красив надреален свят, макар и със средствата на реалистичното изображение.
Той създава разказ – синтез между реализъм и романтика, между фрагментарност и монолитност.

Слайд 4

2. Особености на Йовковите разкази – теми, мотиви, герои, похвати

Слайд 5

Циклизиране на Йовковите разкази
„Песента на колелетата” (1926) и „Старопланински легенди” (1927)
разказите са относително самостоятелни, с различен персонаж, като творбите са обединени само от общи теми и идеи
„Вечери в Антимовския хан” (1928), ”Женско сърце”(1935) и ”Ако можеха да говорят” (1936)
персонажите се повтарят, разказите са обвързани и сюжетно, обединени са пространствено от Хана и Чифлика

Слайд 6

В Йовковия разказ разказвачът напълно изчезва,но скрит най-дълбоко, най-пълно е въплътил своята индивидуална философия.

3 тематични кръга:
1.войната

Регистрирайте се, безплатно е!