ХЕРНИИ

ХЕРНИИ

Средно за една година в България се оперират
около 20000 болни с хернии (около 16000
планово). Хернии се разделят на външни и
вътрешни.
Hernia abdominalis externa – хирургично
заболяване,при което анатомичните структури на
коремната кухина пролабират в подкожие през
съществуващи или създадени отвори на
мускулно-апоневротични слоеве по предна или
задна коремна стена или тазово дъно. Тези
отвори /слаби места/ или са естествени
анатомични образования – пъпа,инг. канал,
отвори на бялата линия,или възникват след
травма,оперативна намеса, заболявания

Hernia abdominalis interna – хернии
образуващите се в коремната кухина в
съществуващи гънки и рецесуси на
перитонеума, проникващи в гръдна кухина
през естественни или придобити отвори и
фисури.
Eventratio – остро развил се дефект на
перитонеума и мускулно-апоневротичен слой
на коремната стена при което има условия за
разхерметизация на коремната кухина и
възможност за пролабиране на коремните
органи, и ако последното стане, се нарича –
evisceratio

Prolaps- състояние,при което
през естествен отвор изпада
част от орган непокрит с
перитонеум (матка, ректум).

Съставни части на всяка херния са: херниален
отвор (варира от 1 до 20-30см и повече)
херниален сак (част от париеталния
перитонеум проминиращ през херниален
отвор, различават се шийка, тяло и дъно,
може да бъде едно- или многокамерен).
херниално съдържимо (обикновенно това са
органи покрити с перитонеум от всички
страни,но може да бъде херниално
съдържимо и органи покрити
мезоперитонеално и дори ретроперитонеално
разположени – бъбрек,панкреас,чер.дроб).

Класификация: анатомическа
• ингвинална
• феморална
• пъпна
• херния на бялата линия /това са най-чести хернии/
• херния Шпигели
• херния на проц.ксифоидеи
• лумбална
• ишиадична
• перинеална
• диафрагмални /се срещат много рядко/