Хигиената в Османската империя ( 16 — 18 век)

Софийски Университет „Св. Климент Охридски”
Исторически факултет
Катедра „История на Византия и балканските народи”
ХИГИЕНАТА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ХVІ-
ХVІІІ в.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ПОГЛЕД
Автореферат
на дисертационния труд за придобиване на научната и образователната степен
„доктор”, професионално направление 2.2 История и археология
Научен ръководител:
доц. дин Иван Първев
Докторант:
Цветан Й. Радулов
София, 2014

Дисертацията е обсъдена и предложена за защита от катедра „История на
Византия и балканските народи” при Историческия факултет на Софийския
университет „Св. Климент Охридски”.
Дисертационният труд се състои от увод, въведение, четири глави, заключение и
библиография с общ обем 326 стр.
2

I. Задачи и цели на изследването
Отношението на християнския свят към Османската империя и нейното
население предизвиква сериозен интерес в научните среди през XX век и поради тази
тенденция въпросът все по-често става обект на проучване от историческите
изследвания. Дисертацията е посветена именно на проблема за християнските
представи за хигиената в Европейския Югоизток през периода ХVІ-ХVІІІ в., като
разглежда една малко проучвана сфера на всекидневния живот. Поради тази причина
обект на настоящето изследване стават описанията на наблюдатели от различни
европейски страни и техните представи за хигиената в Османската империя.
Благодарение на многобройните пътеписи науката разполага с впечатленията на
християни от различни държави и религиозни течения за хигиената в балканските земи
под султанска власт. Въз основа на проучените извори ще бъде представено
отражението на чистотата в османските земи през очите на наблюдаващите я, както и
поставените оценки за състоянието й.
В изследванията, посветени на чуждия поглед към Османската империя,
всекидневният живот остава по-встрани за сметка на други аспекти – политически,
икономически и културни. Такива са и информациите, свързани с военното дело на
Османската империя и описанията, оставени от пътеписците за местните християни. По
темата за балканското християнско население се набляга предимно на нейните
политически характеристики, като преобладават съобщенията за бунтове и
недоволство, а също и такива за обичаите на местното насeление. Важнo e да се
отбележи ролята на този тип извори за