Хронично белодробно сърце – етиология, клинична картина, диагноза и лечение

Тема №5: „Хронично белодробно сърце – етиология, клинична картина, диагноза и лечение.”

Белодробното сърце се определя като хипертрофия на дясната камера, в резултат на белодробна хипертония, предизвикана от заболявания на белодробния паренхим, гръдната клетка или белодробните съдове, но не и на заболявания на лявото сърце! Под хронично белодробно сърце се разбира белодробна хипертония, в резултат на обструктивни или рестриктивни белодробни заболявания, но също и на съдови заболявания на белите дробове.
Етиология. Причините за развитие на белодробно сърце са:
1) Съдови заболявания на белите дробове – хронична тромбоемболична болест, белодробен тромбоемболизъм, сърповидноклетъчна анемия;
2) Заболявания, директно увреждащи белодробните съдове – васкулити, саркоидоза, хемангиоми на белодробните капиляри и др.;
3) Белодробни заболявания – бронхопаренхимни заболявания, болести на гръдния кош, водещи до нарушена газова обмяна с алвеоларна хиповентилация и хронична хипоксемия.
Независимо от своята етиология, хроничното белодробно сърце е резултат от повишено белодробно съдово съпротивление (БСС) и повишено налягане в a. pulmonalis – пулмонална хипертония. Дясната камера реагира с хипертрофия, а по-късно настъпва дилатация и се развива декомпенсация.
За разлика от острото cor pulmonale, при хроничното, повишаването на БСС и развитието на ДК хипертрофия настъпват постепенно. При това налягането в a. pulmonalis може да достигне значително по-високи стойности, дори близки до тези в системното кръвообращение. Развитието на хронично cor pulmonale се дължи на рецидивиращи тромбоемболии, които не се лизират, а се подлагат на организация е реканализация. Може да бъде последица от дифузни васкулити при системни болести или на първична пулмонална хипертония.
Клиничната картина и лечението при хроничното белодробно сърце зависят от етиологията на заболяването.
Когато водеща причина е белодробният емболизъм, задухът е най-характерната клинична изява. Появява се при незначителни физически натоварвания и не преминава при заемане на седнало или изправено положение. Други симптоми са:
Непродуктивна кашлица (суха);
Предноторакална болка (поради дилатация на a. pulmonalis или дяснокамерна исхемия;
Хепатомегалия и отоци по долните крайници;
Тахипнея и цианоза, в резултат на нисък сърдечен дебит;
Шиен венозен застой;
Раздвояване на Т2, Т3 и Т4 галопен ритъм.

Диагноза. Рентгенографията е показателна с разширение на ствола на a. pulmonalis и на хилусните венозни съдове, висок стоеж на диафрагмата, плеврални изливи и др. ЕКГ