И. М. Тронски - История на античната литература

ИИСТОРИЯ НА АНТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ ПРОФ. Г Е О Р Г И М И Х А Й Л О В

НАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ – 1965

“ИсторияПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ ПРОФ. Г Е О Р Г И М И Х А Й Л О В

НАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ – 1965

“История на античната литература”, написана от един от най-добрите съветски специалисти в областта на класическа
ННАУКА И ИЗКУСТВО СОФИЯ – 1965

“История на античната литература”, написана от един от най-добрите съветски специал

“Истор
““История на античната литература”, написана от един от най-добрите съветски специалисти в областта на класическата филология, е предназначена за нуждите на университетското образование. Нейните големи достойнства обаче – богатата материя, дълбокият и тънък анализ на литературните факти, увлекателното изложение и чудесният стил – я правят интересна и за по-широк кръг читатели. В книгата са разгледани в достатъчен обем както гръцката, така и римската литература през отделните им периоди от началото до настъпването на средновековието.

ПРОФ. И. М. ТРОНСКИЙ
Издание 2-е

Учебно-педагогическое издательство Министерства просвещения РСФСР Ленинградское отделение Ленинград, 1951

УВОД
Предмет на курса по антична литература е литературата на гръко-римското робовладелско общество. С това се определят хронологичните и териториалните рамки, които отделят античната литература от художественото творчество на докласовото общество, от една страна, от литературата на средните векове, от друга, както и от останалите литератури на древния свят, каквито са литературите на древния Изток. Специалното изтъкване на гръко-римската античност като специфично единство, различно от другите древни общества, не е произволно; пълното си научно обоснование то получи в учението на Маркс и Енгелс за “античното общество” като особено стъпало на развитие в историята на човечеството.1 Що се отнася до термините “античност”, “античен”, произлизащи от латинската дума antiquus – “древен”, то тяхното изключително прилагане към гръко-римското общество и към неговата култура е условно и може да бъде признато за справедливо само от ограничено “европейско” гледище. Наистина гръко-римската цивилизация е най-старата цивилизация на Европа, но тя се е развила много по-късно от цивилизацията на Изтока. Същото съотношение намираме и в областта на литературата: литературата на Египет, Вавилония или Китай е много по-“древна” от “античната”, гръко-римската литература. Ограничителното употребяване на термините “античност”,