История на България - лекционен курс

1
681–1948. Из историята на българската народност и държава
Изследвания, анализи, преоценки

Автори: Палешутски, К., Огнянов, Л., Манчев, К., Василев, В., Данчева-Василева, А.,
Тодев, И., Нешев, Г., Дойнов, С., Куманов, М., Каймакамова, М., Мечев, К., Койчева, Е.
http://electronic-library.org/books/Book%200027.html
София: Издателство «Пеликан Алфа». 1993. 304 стр.

Дигитална библиотека по архивистика и документалистика
Раздел: «Книги»
Научен ръководител: доц. д-р А. Нейкова
Дизайн: Давид Нинов
София, 2011
Предговор
Повече от столетие ни дели от времето, когато се появява първата научна «История на
българите», дело на големия приятел на българския народ Константин Иречек. От тогава
насетне историческата ни наука се развива в две главни насоки: едната — изразяваща се
предимно в натрупване на нови факти, извлечени от наши и чужди архивохранилища,
библиотеки и пр., а другата — в опити за по-всеобхватно и по-задълбочено преосмисляне на
различните епохи от по-близкото и по-далечно минало на българската история. Това е един
обективен процес, върху който политическите пристрастия са влияли и продължават да влияят
в една или друга степен, но са били и са безсилни да го преустановят като цяло.
Благодарение на неуморната изследователска дейност на няколко генерации следовници
на изтъкнатия чешки историк днес историческата ни наука може да се гордее наистина със
значителни завоевания. Появиха се и продължават да се появяват сериозни публикации, с които
се осветляват не само различни по важност и значение исторически събития, но дори и цели
периоди и епохи.
Без да омаловажаваме постигнатото до сега, ще бъде несъмнена грешка да се твърди, че
родната ни историография е достигнала своя връх в развитието си и че по-нататък тя няма
какво повече да прави. Напротив — вярното е друго, а именно, че с появата на толкова много
трудове, сякаш и още повече никнат нови и нови неизследвани проблеми. А появата (често