ИСТОРИЯ НА МИЛОСЪРДНИТЕ ГРИЖИ

ИСТОРИЯ НА
МИЛОСЪРДНИТЕ ГРИЖИ

Развитие на милосърдните грижи
в света
•В древността за болния човек се е грижело едно лице.
•Постепенно дейността на лекаря се отделя, а
паралелно с лекарския труд за ежедневните нужди на
болните се грижат жени.

•В древен Египетгрижи за болните полагат жените и
робите, по домовете и в храмовете.

•За първи път описание на уменията, които трябва да има
жената, грижеща се за болен, се среща в книгав древна
Индия, което е и първата дефиниция за милосърдна
сестра:
“Тя трябва да знае как да дава лекарство, да е
остроумна и предана към болния, да знае да готви
добре, да знае как да изкъпе болния, да го измие. Да е
добра масажистка, да умее да вдигне болен, да му
помага когато ходи, да знае как да чисти легла, … да е
послушна в изпълнението на назначенията на лекаря.”

•С появата на християнствотогрижи за болните се
полагат по домовете, в приютите и в първите болници.
•Свети Базил (ІV-ти век) създава нощни приюти
(наречени по-късно базилики), приюти за стари хора и
болници за прокажени.

•В манастирските болници за болните се грижат
монасите и сестрите-монахини.
•В средновековна Византия“дякониците” са вдовици,
които посвещават живота си на грижи за бедните и
болните.
•От 1228г. сестрите-августинки се грижат за болните в
и извън манастирите.

•През ХІХ-ти век милосърднитегрижи се разширяват.
•Елизабет Фрей обръща внимание на необходимостта
грижите за болните да се полагат след специализирано
обучение и през 1840г. основава Институт за
медицински сестри в Лондон.

•Нуждата от грижи за болните и ранените изпъква
особено много през войните.
•По време на