Изгаряния. Принципи на лечение във фазата на термичен шок.

Тракийски университет – Медицински факултет гр. Стара Загора
Катедра Хирургия, неврохирургия и урология

Упражнение N2 – Обща и оперативна хирургия. Летен семестър
ТЕМА: Изгаряния - видове, определяне степента на изгарянето.
Принципи на лечение във фазата на термичен шок.
Д-р Галин ГАНЧЕВ

Copyright  Dr. Galin GANCHEV
e-mail: dr.ganchevsurg@gmail.com 28 February 2013 / 10:57:57 PM
http://galinganchev.blogspot.com
http://drgalinganchevsurg.wordpress.com



1


Анотация на упражнението: Запознаване с етио-патогенетичните особености на термичната травма и
термичния шок. Определяне тежестта на изгаряне и изготвяне на терапевтичен план във фазата на термичен шок.

Класификация на термичната травма:
I. От висока температура:
Hyperthermia – прегряване;
Thermoplegia - топлинен удар;
Insolatio – слънчев удар;
Combustio – изгаряне;
Аmbustio – попарване;
С-м на Ombredan;
II. От ниска температура:
Hypothrmia – общо охлаждане;
Congelatio – измръзване;

Етиология:
Пламъкови – дълбоки и обширни. Горящите дрехи са суперпониран термичен агент;
Горещи течности – обширни. Тук дрехите имат предпазно значение, поради поемане на част от изходната
температура, ако слад това веднага се съблечат;
Горещи твърди тела – ограничени, но дълбоки, със засягане на подлежащите тъкани;
Горещи газове и пари под налягане – допълнителен елемент е баротравмата и удърната вълна. Често засягане
на дихателните пътища;

Патогенеза:
Прагова температура – 41 – 45 градуса – предизвиква минимално повишение на съдовата пропускливост;
* ранна пропускливост – няколко минути след изгарянето  ранен оток на тъканите;
* късна пропускливост – след първия час  късен оток на тъканите;
Критична температура – минималната по продължителност на действие температура, предизвикваща пълна