Изворите на Паисиевата история

ППрез 1762г. Паисий Хилендарски завършва своята “История славянобългарска”. Но за да напише своя труд обаче, той е трябвало да събере материал за миналото на българския народ. Този история се появява само след като Паисий, с упорит труд и пословично посто
ян
ств
о издирва и умело използва сведенията за бълг
арската история от страниц
ите на старинните ръкописи и документи, съхранявани в Атонските манастири. А когато те не достигат, Паисий се отправя към далечна Австрия и там в Карловци, търси и намира чуждестранни книги, които да хвърлят светлина върху българското историческо минало.
След завладяването на България от османските турци българският народ е пост
и
гнато от две големи беди- унищожаването на държавата и прекъсване на духовната връзка с миналото поради липсата на развита историографска книжнина. Последното свидетелства за труд
н
ата задача на Паисий, тъй като той със своята “История” се явява родоначалник на българската историография, който пръв създава цялостен труд за миналото на българския народ от най- стари времена до XVIII в. Сам Паисий в своята история пише: “Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много стари места из България, гдето се намират много стари български книги…”1 .
коит
о използва Паи
с
ий, на първо място трябва да се споменат грамотите на българските царе. С тях се дарявали земи на манастирите и се установавя правото на ползване на приходите от тях. Освен ори
гинални, обаче съществуват и п
о
д
п
р
а
в
ен
и грамоти и не се знае с кои точно Паисий се запознава в светогорските и други ма
н
астири. Според Надежда Драгова Паисий използва и подправената Сводна зографска грамота от XVI в. Въз основа на данни от нея,
П
аисий представя охридския патриарх Теофилакт за съвременник на българския цар Асен и го поставя на патриаршеския престол след освобождение
Пак там, стр. 30.

Ползвана литература: