Какво става в детските глави

КАКВО СТАВА В ДЕТСКИТЕ ГЛАВИ? -684530 -1162685 0 0 Глупави и неспособни деца се срещат, но много рядко — това е доказано научно. При правилен подход почти всяко дете може да се справи с училищната програма и дори да получава удоволствие от своите старания. Откъде тогава идва многогодишната истерия по повод на лошия успех в училище? Вродена неспособност за справяне с училищната програма е доста рядко срещана причина. Да, има деца, които се нуждаят от специални програми, индивидуални темпове за освояване на материала, но това е все пак изключение от правилото. И като цяло за такива деца се знае доста отрано. Всички останали, обикновените двойкаджии и тройкаджии, ние "изпускаме" по собствена вина. В главите им има достатъчно мозък за усвояване на уроците. Просто не е намерено ключето от тази ракличка. Всеки от собствен опит знае, че всички хора са различни. Към всеки е необходим подход. Във всекидневието си, ако искаме да постигнем някакъв резултат в общуването с един или друг човек, ние имаме това предвид. Стараем се да научим нещо повече за него. Да направим някакъв жест, да му кажем нещо приятно, което да подобри настроението му и с това да облекчи задачата ни. Ще му предложим помощ, ще му поставим задача, ще определим заплащането или просто ще му създадем условия за ефективна работа. Ако постъпваме с децата също толкова диференцирано, както към възрастните, бихме имали много по-малко проблеми с тях. За начало не е зле да понаблюдаваме как точно се учи детето — какво му върви повече, какво му е по-трудно, какво му харесва и не му харесва, какви са неговите навици и привички. Едни деца се нуждаят от тишина и неподвижност, за да се съсредоточат, други имат нужда от шум, фон (музика, например). Едни, когато са превъзбудени, не могат да седнат да учат спокойно, други — трябва да се освободят от напрежението си чрез повишена активност, за да внимават после. Едни непременно трябва да хапнат, на други им се затварят очите след вкусния обяд. Така е и с работата с учебния материал: едни възприемат по-добре, ако тръгнат от общото към частното, други трябва да се заловят отначало за подробностите, за да стигнат после до изводите. Освен тези индивидуални особености обаче, съществува едно общо правило , което се отнася до всички деца, но за което не знаят мнозина от възрастните. За да се разбере това правило, ще трябва да си направим труда и да се потопим малко в неврофизиологията, тоест, да си представим в най-общ вид какво става в главите на децата ни . Схематично това изглежда така: мозъкът се състои от три слоя, всеки от който си има свое предназначение. Нека централното ядро да е бяло, средният слой - оранжев, а външния - син. • Бялото ядро, реактивният мозък, е известен също и като зоната на борба или бягство . Той се включва, когато детето, или всеки човек, изпитва страх, напрежение, унижение, подложен е на критика. Сигналът преминава дълбоко, до