Казус

Катедра Публичноправни науки
Юридически факултет

Специалност „Право”, пети курс, задочно обучение, 2010-2011 година

П Р А В О Н А Е В Р О П Е Й С К И Я С Ъ Ю З

ИЗПИТЕН ЛИ СТ

Студент: Ф.№: Оценка:

Прочетете внимателно казуса и отговорете на поставените въпроси!

Търговско дружество от Холандия внася от Германия химически вещества. Холандските митнически
власти налагат заплащането на вносно мито. Дружеството оспорва обмитяването като се аргументира с
това, че то е в нарушение на договорите на Европейския съюз, и по-специално на чл. 30 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС). Сезираният холандски съд спира производството пред него и отправя
следното запитване до Съда на ЕС, съгласно чл. 267 ДФЕС:
„Дали чл. 30 ДФЕС има пряко приложение на територията на държавите-членки, т.е. дали гражданите на
тези държави могат на негово основание да внасят жалби за защита на индивидуални права, които
съдилищата трябва да защитават?”
Холандското правителство е на мнение, че предполаганото нарушение на договора от страна на държава-
членка не може да бъде поставено под юрисдикцията на Съда на ЕС в рамките на процедура, различна от
тези в чл. 258 и чл. 259 ДФЕС, т.е. че това може да стане само по инициатива на друга държава-членка
или на Комисията. То оспорва това, че въпросът можел да бъде отправен до Съда на ЕС чрез искане за
преюдициално заключение по чл. 267 ДФЕС. Освен това, то прави разлика между пряко приложение
(„вътрешния ефект” на правна норма, съдържаща се в международен дого вор, дали тя е
„самоизпълнима”) и пряко действие (директен ефект), като първото е предпоставка на второто. Дали
дадена норма от договора има пряко приложение зависело от редица фактори, включително от волята на
договарящите държави. Що се отнася до тяхната воля, холандското правителство е на мнение, че
анализът на текста на чл. 30 ДФЕС показвал, че той само налага задължение за държавите-членки и че по
отношение на необходимите условия за неговото пряко приложение договорът не се