Кинематика на материална точка

Кинематика на материална точка. Основни понятия – пространство, време,
отправна система, материална точка. Основни кинематични величини –
преместване, път, скорост, ускорение
Класическа механика
Механиката е наука, която изучава най-простата и най-обща форма на движение на материята –
механичното движение. Под механично движение във физиката се разбира механичното преместване на
едно тяло спрямо друго в пространството (движение) или преместване на частите на дадено една
спрямо друга (деформация).
Механиката е тази част от физиката, която най-непосредствено е свързана с нашите всекидневни
наблюдения и опит и която разглежда движението и взаимодействието на заобикалящите ни тела.
Основните ѝ закони са установени и формулирани от Г. Галилей и И. Нютон през ХVІІ в. Те описват
движението на телата с неголеми скорости, както и на небесните тела. Механиката на Галилей и Нютон,
която изучава движението на телата със скорости, значително по-малки от скоростта на светлината
(v«с), се нарича класическа механика.
От своя страна класическата механика се дели на три части: кинематика, динамика и статика.
Кинематиката е дял от механиката, в който се изучават характеристиките на движението на телата (път,
скорост, ускорение), без да се засяга въпросът за причините, които пораждат това движение.
Динамиката е този дял от механиката, в който се изучават законите за движение на телата във връзка с
причините, които го пораждат. Статиката изучава законите за равновесие на телата.
В настоящия раздел ще разгледаме основите на кинематиката и динамиката.
Кинематика на материална точка
Време и пространство. Материална точка. Отправна система
Всяко изменение на състоянието на реалните обекти в природата или на избраните от нас модели
при изучаването на даден процес се нарича събитие. Всички събития се осъществяват във времето и
пространството. Те се явяват първични понятия, за които не може да се даде точно определение, но
можем да получим представа за тяхната същност чрез основните им характеристики. Времето
характеризира продължителността и последователността на събитията, а пространството – размерите и
взаимното разположение на обектите.
Най-простият модел, който се използва в механиката при изучаване движението на