Кратка история на Османската империя

Кратък съвременен прочит на историята на Османската империя
(1300-1923 г.)

Цветана Георгиева


“Класическото време ” на Османската империя (ХІV–ХVІ в.)
На 29 май 1453 г. след деветмесечна обсада и щурма на 80 хилядна
армия османските турци превземат Цариград, хилядолетната столица на
Византия. На другия ден, султан Мехмед ІІ (1451-1481) влиза в Града, който,
по думите на гръцкия историк Дука “лежеше в краката му пуст, мъртъв, гол,
притихнал…” Благодарствената молитва на Завоевателя в най-големия
християнски храм “Св. София” го превръща в джамия. Този акт оповестява
края на християнската Ромейска империя и санкционира легитимността на
мюсюлманската Османска империя. За европейския свят това е
апокалиптична катастрофа, която обаче отдавна е очаквана. Подготвят я
предходни събития на Балканите и в Мала Азия в течение цяло столетие.
Първото е в 1354 г., когато след едно голямо земетресение османските турци
превземат неочаквано византийската крепост Галиполи на европейския бряг
на Дарданелите. Още от 1345 г. те се подвизават в Тракия като съюзници на
бъдещият император Йоан Кантакузин (1347-1354) тогава амбициозен
претендент за ромейския трон, воюващ с регентите на малолетния император
Йоан V (1341-1391). Грабежите им в земите, намиращи се в близост на
военните действия са обичайни за епохата, но отказът им да освободят
Галиполи е неочакван и показателен. Техните набези за плячка се оказват
стихия, които от никой от балканските владетели няма да може да спре.
Европейският югоизток преживява поредната криза, чиито политически
измерения са непрекъснати военни конфликти. През ХІV-тото столетие две
големи междуособни войни за константинополския трон дестабилизират и
икономиката, и управленческата система. След смъртта на крал Стефан
1

Душан (1330 – 1355). голямата му, но мимолетна империя се разпада на
множество княжества и деспотства, чиито владетели се заплитат в
непрекъснати междуособици. Търновското царство е разкъсано на три
България, в чиито взаимоотношения напрежението расте. Османците бързо се
ориентират в политическата обстановка и разбират, че няма сила, която да им
противостои. Съвременните изследователи на епохата установяват, че
грабежът на храни,