Кратки лекции по Нова обща история

Европа във века на религиозните войни 1555-1648

Симптомите на кризата:
1. Широко разпространено убеждение (сред елита или народа), че държавата е неефективна, което поражда
загуба на доверие и легитимност на самата държавност
2. Бунт на елита срещу държавата
3. Народни надигания (селски или градски) срещу държавата или елита
4. Широко разпространено насилие или гражданска война
5. Промяна на политическите институции
6. Промяна в статуса и властта на традиционните елити (в аграрните общества това са най-вече
земевладелците)
7. Промяна в базисните форми на икономическа организация и собственост
8. Промяна на символите и убежденията, които оправдават съществуващото разделение на властта, статуса
и собствеността;
Кризата през XVI - XVII век:
Тюдоровият „абсолютизъм“ - 1485 до 1603 година управляват Тюдорите;
Религиозните войни във Франция започват 1559 с нелепата смърт на Анри II, която хвърля Франция в
гражданска война, те продължават почти до края на XVII век;
Нидерландската революция – Нидерландия е икономическия двигател на Европа в този момент;
Тридесетгодишната война – 1608 - 1648 година свършва – Европа вече никога няма да е същата;
Английската гражданска война – 1640-1660 година – в Англия за пръв път е осъществен опита да обявят
република да видят, че нищо не става и да върнат на престола синът на обезглавеният крал.
(the crisis of seveteenth century – Hugh Trevor-Rofer ; Revolution and rebellion in the Early Modern Word – Jack)

Варианти за решаване на кризата:
1. Конституционализъм – разбирателство между короната и съсловията; управление чрез компромиси и
сътрудничество. Това означава относително по-слаба държава и относително по-силно общество; Застъпва
схващането, че владетелят може и трябва да бъде законово ограничен в своята власт и че всъщност
авторитета му зависи именно от спазването на тези ограничения. Позовава се на – първо идеята, че
суверенитетът е споделян между особата на монарха и парламента; второ божественото право, но само по
принцип, а не като реалност; трето идеята, че монархът не е над закона;
2. Абсолютизъм – налагане на силна централна кралска власт и обезличаване на