Кризисна интервенция - Лекции

Кризисна интервенция

П. Петкова, Ц. Цонев, П. Маринов, Св. Николкова

Кризисната интервенция се дефинира като терапия лимитирана в параметрите на кризисния проблем на пациента консултиран от общопрактикуващия лекар. Кризисната интервенция се базира на теорията за кризи, която подчертава не само необходимостта от незабавен отговор в една неотложна ситуация, но и необходимостта от превенция на бъдещите проблеми в личностовото развитие и адаптация. Кризата е отговор на рискови, опасни събития, които хората преживяват като болезнено състояние, което не могат да удържат и ресурсите на личността не са достатъчни за справяне. Кризите са типични за преходите от един към друг жизнен цикъл, където рязко се сменят приоритетите през личностовото развитие, а ресурсите на индивида за отговор не съ все още адекватни – напр. пуберитет, пенсиониране. Понятието криза е въведено в медицината от Хипократ, който го определя като “връхната точка на болестния процес”.
Епидемиология:
Кризита в социалната общност са определени от социалната стабилност, стандарт на живот, равнище на медицински грижи и спазване на гражданските права. Кризите рязко нарастват в периодите на продължителни социални кризи, където се изчерпват ресурсите от надежда за промяна, непрекъснато се влошава качеството на живот и липсва сигурност за живота на индивидите в широкото социално пространство. Кризата е лимитирана според потенциала на Аза на личността на пациента и може да продължи по-малко от няколко часа до седмици. В кризата има тенденция да се мобилизират силните реакции за помагане хората да преодолеят дискимфорта и да се върнат в тяхното обичайно състояние на емоционален баланс. Ако хората си върнат емоционалния баланс, кризата може да бъде преодоляна, както и пациентите да се научат как да използват адаптивни стратегии за справяне. Когато, реакциите на индивида са неадаптивни, болезненото състояние се интензифицира, кризата се задълбочава и може да се репродуцират регресивни, дори психотични симптоми. Тези симптоми могат да кристализират в невротични поведенчески модели на пациента, които му пречат да функционира свободно.
Основни характеристики на кризата:
(по К. Miller и J. Iscos, 1970)
остро протичане;
явни изменения в поведението, като често грубо е нарушен самоконтрола;
безпомощност и неефективност в действията;
вътрешна напрегнатост, тревожност, объркатост с различен външен израз, като те не могат да бъдат овладени;
чувство на застрашеност.

Диференциална дигноза при състояние на интензивна криза са острите психотични реакции, психотични