Лечение на белодробната туберкулоза

48 ВОДЕЩА ТЕМА
Ранното диагностициране на белодробната
туберкулоза и навременното започване на пъл-
ноценна, продължителна и непрекъсната хими-
отерапия е гаранция за ефективно лечение.
Правилна диагноза може да се установи в 99%
от случаите, при които се използват диагнос-
тични методи като ФБС, цитологично и хис-
тологично изследване, рентгеново изследване,
серологични и имунологични проби (Feigin-M).
Целта на рационалната химиотерапия е да
се спре разпространението на туберкулозния
процес, да се обезбацили болния, да се затво-
рят, ако има налични кухини в белите дробове и
да се постигне цялостно излекуване, като се из-
бегнат тласъци, рецидиви и развитие на резис-
тентност към основните туберкулостатици.
Лечението следва да бъде индивидуализи-
рано и съобразено с клиничната форма и фаза
на белодробната туберкулоза, състоянието и
възрастта на болния.
Правилно избраната комбинация от тубер-
кулостатици, ежедневното им или интерми-
тентно приемане, спазване на сроковете на
лечение (средно 9 месеца) определя и неговата
ефективност. Това до голяма степен предо-
твратява и развитието на полирезистент-
ност към два или повече туберкулостатика или
развитието на т. нар. MDR (
multidrug resistance)
едновременно към isoniazid и rifampicin.
Най-често използваните туберкулостати-
ци за лечение на белодробната туберкулоза са
Rimicid (
isoniazid), Tubocin (rifampicin), Pyrazinamid,
Ethambutol, Streptomycin. От тях Rimicid, Tubocin
и Streptomycin са с бактерицидно действие, а
Pyrazinamid и Ethambutol с бактериостатично.
Задължително условие за предпазване от разви-
тие на резистентност е болните да бъдат ле-
кувани в клинични условия – най-малко с 2 или 3
бактерицидни препарата с различен механизъм
на действие.
Лечението на белодробната туберкулоза се