Лекции по история на българската култура

ÀÑÅÍ ×ÈËÈÍÃÈÐÎÂ




ËÅÊÖÈÈ ÏÎ ÈÑÒÎÐÈß
íà
ÁÚËÃÀÐÑÊÀÒÀ ÊÓËÒÓÐÀ

ÈÇÍÅÑÅÍÈ ÂÚ ÔÀÊÓËÒÅÒÀ ÏÎ ÑËÀÂßÍÑÊÀ ÔÈËÎËÎÃÈß
ÏÐÈ ÕÓÌÁÎËÒÎÂÈß ÓÍÈÂÅÐÑÈÒÅÒ Â ÁÅÐËÈÍ ÏÐÅÇ 1998 ÃÎÄÈÍÀ












ÑÎÔÈß 2013

ÑÚÄÚÐÆÀÍÈÅ
ÏÐÅÄÃÎÂÎÐ ÊÚÌ ÁÚËÃÀÐÑÊÈß ×ÈÒÀÒÅË--------------4
ÂÒÎÐÀ ËÅÊÖÈß--------------------------------------------------------------------8
ÒÐÅÒÀ ËÅÊÖÈß ----------------------------------------------------------------- 06
×ÅÒÂÚÐÒÀ ËÅÊÖÈß--------------------------------------------------------- 24
ÏÅÒÀ ËÅÊÖÈß ------------------------------------------------------------------- 36
ØÅÑÒÀ ËÅÊÖÈß---------------------------------------------------------------- 46
ÏÎÑËÅÑËÎÂÈÅ------------------------------------------------------------------ 64

4

ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ЧИТАТЕЛ
За разлика от неимоверно дългата и изпълнена със загадки стара
история – или по-точно предистория – на българската култура,
предисторията на тези лекции е съвсем кратка и ясна. Една сут-
рин в началото на април 1998 година добре известният и в Бъл-
гария немски българист Норберт Рандов, който по това време
четеше лекции по история на българската литература във Фа-
култета по славянска филология при Хумболтовия университет
в Берлин, ми се обади по телефона и ме запита дали съм съгла-
сен да поема до края на семестъра неговите лекции. Той ми каза,
че изнасянето на тези лекции му отнемало твърде много време,
като пречело да си изпълни други важни и срочни задължения и
по тази причина искал да се освободи от тях. От друга страна
той би желал да се