Лекции по Невропсихология

Невропсихология - Лекции от интернет

Науката Невропсихология е нова интердисциплинарна наука на границата на неврологията и психологията. Тя се изучава, защото Невропсихологията използва модели за корови увреждания и нарушени Висши корови функции, за да разберем как функционира човешкия мозък. При здрав мозък има информация от тяхното обобщено действие и отделните звена е трудно да се разберат. Когато има увреждане на част от кората се променят някои психични функции и то по много специфичен начин, в зависимост от зоната на увреждането. Изучаването на дефектиралата информация е по модел на неврологичната патология, за да се разбере как еорганизирана мозъчната дейност и за диагностика в зависимост от увреждането.Поставя се невропсихологична диагноза.
ФУНКЦИИ НА НЕРВНИТЕ ПРОЦЕСИ
В три основни групи:
• Елементарни корови функции
• Невисши корови функции
• Висши корови функции

НЕВИСШИ КОРОВИ ФУНКЦИИ

ПЪРВИЧНИ ЗОНИ (ПРОЕКЦИОННИ)
Те са като сетивен вход в мозъка. Има зони които са двигателен изход. В тях постъпва информация (сетивно усещане), но по-сложната й обработка става на дуги места в мозъка.
При увреждане на двете полукълба (хемисфери) се получава слепота, но тя няма мозъчно увреждане.

ВИСШИ КОРОВИ ФУНКЦИИ

I. ГНОЗИС – висша сложна преработка на сетивната информация. Информацията постъпва в сетивния вход като усещане, но по-нататъшната познавателна информация ни позволява да различаваме обектите - този процес се нарича дискриманация.
Гнозисът прави и нещо по-сложно:
- категоризация – класифицира обектите в групи по сходни черти до получаване на сходни процеси
- идентификация – какво представлява даден обект и какво е точното му название
II. ПРАКСИС – сложни двигателни програми, представляващи нашите двигателни умения, навици и сръчност, които са придобити чрез тренировка и обучение. Праксисните действия винаги целят постигането на определен очакван краен резултат. При праксисни действия ние имаме винаги някаква цел (какво да се получи) и този краен ефект от движението е прогнозиран (очакван).
III. ЕЗИК – (БОГАТОТО ОРЪДИЕ НА ЧОВЕШКОТО МИСЛЕНЕ) Присъщ е само на човека, представлява знакова система от символи. Система от знаци (има нещо което се обозначава и нещо което го обозначава – знак). Човекът има абстрактно мислене. Нашето мислене е откъснато от сетивата ни. Езикът дава възможност за обозначаване на абстрактни неща (които не се виждат и пипат). Той обозначава и отношението между обекти и абстрактни понятия, изразява