Лекции по Правна психология

Предмет на Правната психология

Свързва се предимно с НП и ГП.
1. Два дяла в областта на психологията:
- фундаментален – определяне на парадигмите (те са не повече от 5,6), напр. психоанализата; интроспекционизъм, бихевиоризъм, емпиризъм.
- теориите се прилагат чрез конкретиката – тук е ПП;
2. Структура на ПП:
- съдебна психология – осмисля психологически процеса на правораздаването;
- психология на законотворчеството (в България почти няма такива изследвания) – психолингвистичен момент (как ПН ще бъде „облечена”) специално медииране ( от адресата към законодателя)
- съдебно-психологична експертиза (различно е от съдебна психиатрична експертиза); психичната болест може да се стимулира и диссимулира много лесно;
- криминална психология – генезис (създаване и развитие на личността(факторите, които му влияят)), детерминация (основните причини за извършване на престъплението (мотивите на престъплението);
- пентинециарна психология – проблемите при изтърпяване на наказанието (на затворника на администрацията...);
- полицейска психология;
- девиантна психология;

Въпрос 01.

Правната психология е отрасъл на психологията - изследва се както от психологична, така и от юридическа страна. Двете науки обаче използват различен инструментариум.
1. Предмет на правната психология
Близък е до този на психологията, но в случая може да се формулира като:
Поведението на човека, свързано с правната действителност.
Предметът на психологията е психичният, духовният елемент у човека, а именно човешкото поведение като израз на вътрешния духовен свят на индивида. Психологията не борави с установени (числени) мащаби, както останалите науки. Човешкото поведение може да се изследва чрез външно наблюдение или самонаблюдение. Субективността е част от самото поведение, което се формира и под въздействието на субективни фактори.
2. Субективността като предмет на правната психология. Квалификации на субективността:
- емоции;
- когниции;
- мотивации.
- съзнавано;
- несъзнавано.
- вербалност;
- невербално

Структура на психичното

Психичното няма обективни (извън субекта) измерения; то е субективното – това, което човек има вътре в себе си – чувства, мисли, мотиви, представи, знания, нагласи и т.н.;