ЛЕКЦИИ ПО ВЕЩНО ПРАВО

01.ТЕМА - Вещно право
Вещното право е част от гражданското право. То има специфичен прВещното право е част от гражданското право. То има специфичен предмет, поради което се разграничава от другите части на гражданското право. Понятието “вещно право” има няколко значения. То е съвкупност от правни норми (правила за поведение) и в този смисъл то е част от обективното ни право. Тези норми са гласувани от Народното събрание или приети в подзаконови актове на Министерския съвет или на отделни министри. Има закони, в които преобладават вещноправни норми, например ЗС, ЗДС, ЗОС. Има закони, в кои
то също се намират вещни норми например ЗТЦУ, ППЗТСУ, ЗЕК и др.
Вещното право се назовава и конкретното субективно право, което е дадено на правния субект от обективното право върху определен или определени обекти. Вещното право определ
я на кого принадлежи една вещ и очертава рамките на това право.
Същевременно вещното право е и научна дисциплина, която изследва конкретна част от обективното право, взето в неговата цялост и обособеност, и
естествено във връзка с останалите части от обективното право.
Вещното право определя видовете вещни права, тяхното съдържание, носителите на тези права и обекти, върху които те се разпростират. То регламентира и начините на придобиване на придобиване и загубване на съответните права.
Вещното право има свои характерни особености. Видовете вещни права се определят и уреждат със закон. Страните или по точно казано, правните субекти не са в състояние да създадат нови видове
вещни п
р
ава осв
ен
тези, определени от закона. Затова говорим за numerus clausus – наличие на точно определен от закона брой на вещни права. Правния субект може да избере едно от предвидените от закона вещни права. Оттук нататък той няма право да определя съдържанието на конкретното право. То е императивно определено.
Основното субективно право на вещното право е собствеността.
От една страна, държавата и общините запазват изключителна и неотчуждаема собственост върху определен вид вещи, които трябва да обслужват и задоволяват интересите на цялото общество или негова част в териториално обособен аспект. Това са вещите, включени в публичната собственост. Върху тях може да се учредява особено право на ползване по законно установен ред, за тяхното оптимално използване. При нужда държавата установява монопол върху конкретен вид вещи. При публичната собствВещното право се назовава и конкретното субективно право, което е дадено на правния субект от